В Европа съществуват различни традиции в отношенията между държава и Църква, което се обосновава с принципите на държавно устройство и управление, конституционните особености, както и историческите и културни дадености и социално развитие на държавите. Изследваните модели на уреждане на държавно-църковните отношения условно могат да се обособят в три групи.
Конфесионалният характер на държавата под формата на държавна църква се е запазил по същество в англиканския свят, в лутеранска Скандинавия и в известна степен в Гърция.
Системата на разделяне на Църквата от държавата, при която двете страни взаимно си сътрудничат, откриваме преди всичко в Португалия, Испания и Италия, както и в Германия, Австрия и в известно отношение в Белгия.
Една система на разделение на Църква от държава със силен акцент върху секуларизацията на държавата съществува във Франция и отчасти в Холандия.
Тези разлики не са само от теоретично естество. Те се отразяват силно на националното законодателство и определят също и поведението, което всяка от тези държави възприема към наднационалните норми. В повечето държави религиозните свободи и отношенията между държавата и отделните вероизповедания се уреждат със специални закони. С тези закони се урежда регистрацията на религиозните общества, държавната финансова подкрепа. По тези въпроси се установяват специализирани държавни агенции, регулиращи активността на религиозни групи в сферата на образованието, хуманитарната дейност, разпространението на литература и други способи на религиозна дейност.
Законите, уреждащи държавно-църковните отношения, с оглед правните уредби които предоставят, могат да бъдат класифицирани в две групи.
Първите представляват опит да се ограничат религиозните общности чрез засягане на техните интереси. Друга група закони успешно предоставят редица привилегии на религиозните общности. Общ белег на тази втора група закони е ориентирането на финансова помощ само към тези групи, които са признати за църкви. Религиозните сдружения, които нямат статут на църква, не се ползват от държавна подкрепа. В много случаи подкрепата към църквите се изразява в данъчни облекчения или безплатно ползване на държавни услуги. Религиозните общества придобиват статут на юридическо лице чрез регистрационна процедура, уредена по различен начин в отделните държави, или въз основа на обичая, без каквито и да било процедури.
В Дания съществува тясна връзка между държавата и Църквата. Този принцип е закрепен в чл. 4 от Конституцията, където се казва: „Евангелско-лютеранската църква е традиционна църква на Дания и като такава се подкрепя от държавата, а кралят по задължение трябва да е член на тази църква (чл. 6). В чл. 66 се предвижда устройството на традиционната църква да се урежда от статут, а така също се уреждат правата на религиозните общности, напуснали лоното на традиционната църква (чл. 69). Признаването на тези религиозни общности на живеещи в Дания християни става с кралски декрет, което им позволява да водят свои официални регистри и да издават валидни документи за гражданско състояние (актове за брак и кръщелни свидетелства). Правителството не изисква задължително получаване на разрешение от дадени религиозни общности, но е необходимо разрешение за провеждане на религиозни церемонии за признаване на тяхната валидност.
В Норвегия съгласно чл.2 от Конституцията всички поданици на кралството имат право свободно да изповядват своята вяра. Официалната религия е евангелско-лютеранската. Поданиците, които изповядват официалната религия са задължени да възпитават децата си в същото вероизповедание. Кралят изповядва евангелско-лютеранската религия, подкрепя я и я закриля (чл.4). Повече от половината от членовете на държавния съвет задължително изповядват официалната религия (чл.12). Член на държавния съвет, който не изповядва официалната религия не взема участие в разглеждането на въпроси, отнасящи се до официалната призната от държавата-църква (чл.27). Процедурата по регистрация на останалите вероизповедания започва с уведомяване на областния управител и представяне на предвидените от закона документи. Изрично е въведено изискване наименованието на религиозната общност да не е обидно и да не дублира името на друго вероизповедание или религиозна група. След като бъде регистрирана религиозната общност, областният управител издава удостоверение и оповестява регистрацията в Държавен вестник. Регистрираните вероизповедания изпращат до областния управител ежегодно кратък доклад за дийността си и евентуално наличие на промени в регистрационната информация. Регистрираното вероизповедание следва незабавно да уведоми областния управител, ако духовен или административен водач бъде уволнен, преместен или подаде оставка. Областният управител следи за отговорното изпълнение на задълженията на духовния или административния водач.
По аналогичен начин Православната църква в Гърция е господстваща религия (чл.3). В съответствие с действащото законодателство Православната църква в Гърция, еврейската и мюсюлманската религиозни общности се признават като „юридически лица на публичното право”, т.е. те получават признание с акт на правителството. Всички останали религиозни общности се разглеждат като „юридически лица на частното право” и получават юридическия си статут по законов ред след регистрация в съда.
Във Великобритания държавата признава две църкви - на Англия (Англиканска църква) и на Шотландия (Презвитерианска църква). Монархът стои начело на Църквата в Англия и задължително трябва да е неин член, както и да обещае, че ще я подкрепя. Служителите на църквата в Англия се назначават от монарха по предложение на министър-председателя и на комисията, която следи за назначенията, които са в правомощията на краля.
Църквата на Шотландия сама назначава своите служители, а дейността й не подлежи на контрол от страна на държавните органи.
Във Великобритания няма законово изискване за регистриране на религиозните общности от правителството.
В Испания нито едно вероизповедание няма държавен характер. Публичните власти вземат под внимание религиозните вярвания на испанското общество и поддържат съответните отношения на сътрудничество с Католическата църква и другите вероизповедания (чл.27). Църквите, вероизповеданията, религиозните общности и техните сдружения придобиват качество на юридическо лице след регистрация в публичен регистър, създаден за целта от министерството на правосъдието (чл.5). Регистрация се предоставя въз основа на искане, придружено с автентични документи, съдържащи данни за основаването или учредяването на организацията в Испания, декларация за религиозните цели, правила за дейността и представителни органи, включително и правомощията на същите. Държавата, като взема предвид религиозните вярвания, които съществуват в Испания, сключва съглашение за сътрудничество с църквите, вероизповеданията или религиозните общности включени в регистъра. Тези споразумения са предмет на одобрение с акт на парламента.
Не съществува държавна религия в Германия, както това е предвидено в разпоредбите на Ваймарската Конституция, които са действащо право според чл.140 от Основния закон на Германия. Всяка религиозна общност в Германия придобива своята правоспособност въз основа на общите разпоредби на гражданското право. Религиозните общности не подлежат на регистрация, а се учредяват като нестопански организации след съдебна регистрация, след като представят доказателства, че наистина са религиозни организации и като такива ще осъществяват социална и духовна дейност.
Във Франция Законът за отделяне на Църквата от държавата в своя чл.1 прогласява свобода на съвестта и гарантира свободно упражняване правото на вероизповедание, като посочва и ограниченията на този принцип в интерес на публичния ред. Чл.2 определя равенството на всички вероизповедания, като държавата не може да привилегирова или да субсидира отделните религиозни общности. В държавния бюджет и в бюджетите на департаментите и общините не могат да се предвиждат средства за финансиране на вероизповеданията. Религиозните общности във Франция трябва да се регистрират, като подадат документи до съответните местни власти. Разграничават се два вида такива организации: „религиозни организации”, които ползват данъчни облекчения и „културни организации”, които не ползват данъчни облекчения. Религиозните организации могат да извършват само религиозна дейност.
Проследявайки модели на държавно-църковни отношения в Европа, се налага изводът, че всички сами по себе си са различни и своеобразни. Те се появяват в резултат на историческите, културните и социални дадености на отделните държави. В повечето европейски страни се запазва историческата традиция в тези отношения. Не съществува определен модел, който да послужи като еталон за подражание. Специфичността на тази материя изисква прецизиране на условията, в които се зараждат и развиват държавно-църковните отношения.
Поради това не е възможно моделът на отношения между държава и Църква да се пренесе от една държава в друга, където историческата традиция и културни дадености са различни. Такова едно унифициране е осъдено на провал. Жасмина ДОНКОВА   

Повече от десет години след установяването на демократична власт в България станахме свидетели на приемането на справедлив Закон за вероизповеданията. Българската православна църква получи подобаващото й се признание за историческата си мисия, като й бе предоставена не формална, а реална възможност да осъществява своето призвание и днес. Като граждани на страна - бъдеща членка на Европейския съюз, освен към държавното законодателство, ние не можем да останем безразлични към процеса по изготвянето на Европейската конституция.
Съставянето и ратификацията на Конституцията на Европа поставя пред органите, отговорни за нейното изготвяне, необходимостта детайлно да изложи позиция по отношение на световните религии и църкви, включително и Православната. Да се определят критериите и изходните положения по признаването на останалите религии в качеството на такива и да се разгледа възможността за предоставяне на законните привилегии, с които се ползват основните традиционни религии в контекста на религиозната търпимост, религиозната свобода и отделянето на религиите от държавата. Също така да се определят критериите за класификация на деструктивните или криминалните организации, които представят себе си за религиозни и да се изработят общи принципи за отношение към тях. В решаването на казусите, които пряко я касаят, трябва да участва с една обща позиция и Православната църква.
В тази връзка интерес представляват резултатите от междуправославния форум, състоял се в средата на март по инициатива на Константинополския патриарх Вартоломей в Хераклион (о. Крит). В срещата участваха представители на Константинополската, Руската, Сръбската, Румънската, Кипърската, Гръцката, Полската, Албанската, на Чешките земи и Словакия, Финландската православни църкви. Московската патриаршия бе представена от Подолския епископ Иларион, представител на Руската православна църква към европейските международни организации. С изявление на междуправославния форум излезе Св. Синод на Критската църква.
Тема на съвещанието бе: „Европейската конституция за Църквата и религиите: предложения на Православната църква”. В общия документ на съвещанието бе заявено, че Конституционният договор трябва да съдържа ясна препратка към християнското наследство на Европа.
Членовете на междуправославното съвещание изразяват ясно убеждението си, че правата на гражданите на Европа трябва да бъдат съблюдавани не само по отношение персоналното битие на личността, но и на нивото на социума, и в институционалните постановления. Открито се подчертава нееднозначният характер на био-технологиите и тяхното практическо приложение, необходимостта да се защити институтът на семейството и брака, да се просвещават хората относно християнските принципи и ценности. „Религиозната свобода трябва да бъде гарантирана не само като лично право на човека, но и като право на традиционните европейски църкви и религии” - се казва в документа. Представителите на православните църкви заявяват необходимостта да се включи в Конституционния договор Декларация №11 от Амстердамския договор, потвърждаващ status quo на църквите и неконфесионалните религиозни съюзи, та съответстващите положения от тази Декларация да не се оказват в нарушение на законодателствата на държавите - членки.
Бе предложена следната формулировка на даденото положение на Конституционния договор: „Европейският съюз с уважение и без предубеждение се отнася към националните законодателства на страните членки по въпроса за взаимоотношенията между държава и Църква, също както и към международно признатите принципи на религиозна свобода на отделните лица и църкви”.
Също така бе заявена необходимостта да се установят ясни критерии както по отношение на възможността или невъзможността на прилагане на принципа на религиозната свобода към сектите, така и относно въпроса за съответствието и несъответствието на законодателството по отношение на тяхната дейност и прозелитизъм на територията на държавите - членки на ЕС. На съвещанието бе предложена следната формулировка на това положение: „Европейският съюз с уважение се отнася към status quo на философските и неконфесионалните съюзи и заявява, че непризнаването на привилегии на споменатите философски и неконфесионални съюзи от страна на държавите - членки на ЕС, които се изискват и признават по отношение на Църквата и религията, не противоречи на принципа на религиозната търпимост.”
Междуправославният форум по въпросите на Европейската конституция свидетелства за необходимостта от единна позиция по отношение на предизвикателствата, пред които е поставена Православната църква в условията на глобализация.

Мария ИВАНОВА
По материали от Интернет

E-книги