„Да нямаш други богове, освен Мене. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой.”
(Изход 20:3-5)

Кметът на столицата г-н Стефан Софиянски планира своето поредно предизвикателство срещу християните не само в София, но и в България. Точно в дните, когато по тържествен начин се честваше 50-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия, беше обявено на специална пресконференция намерението на кметската управа до есента на площада пред сградата на Софийскиата минерална баня да се осъществи проект с ясното название „Водосветилище”.
Проектът включва „воден олтар с бронзова фигура на Аполон Медикус като персонификация на минералните извори и релефи на Асклепий, Хигия, сатири и нимфи, символизиращи култа към водата”. Щели да се изградят 42 чешми, от които столичани да пият и наливат минерална вода. Автори на проекта са архитектът Станислав Константинов и скулпторът Георги Чапкънов.
Това не е първото противохристиянско деяние на софийския кмет, който при все това продължава да се афишира като уж православен християнин. По време на двата му мандата той провежда последователна антиправославна политика в областта на духовността, културата и наследството. Някои от най-ярките проявления на тази противоцърковна политика бяха:
Статуята на Лъжесветасофия в емблематичния център на българската столица с претенциите това да бъде „символ” на Богоименния град, който всъщност носи името на Божията Премъдрост, т. е. на Христа.
Паметник на 2000 година - опит да се подмени Христовото Двухилядолетие с някакъв паметник на „времето”. Тази нелепа идея беше предвидена за пространството пред главната сграда на Софийския университет. Слава Богу, благодарение и на обществения натиск тя се провали и не беше осъществена.
Чешма-паметник „Отвличането на Европа”, която беше предвидена да се изгради точно пред главния вход на столичния храм „Св. Седмочисленици”. Благодарение на обществения натиск тя беше преместена другаде.
Разрушаване и потулване на базиликата от IV век, която беше намерена при случаен изкоп на жилищна сграда в началото на юбилейната 2000 г. Тук отговорността не е само на Столичната община, но и на Министерството на културата.
Подкрепа на „разкола”, т. е. на неуспелия пуч в Българската църква. Столичният кмет е единственият днешен български политик с реална власт, който продължава неотклонно и официално да подкрепя и до днес ръководството на пуча. При честването на 50-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия, когато първите държавни мъже на България - президентът, премиерът и председателят на Народното събрание - бяха на патриаршеската служба в катедралата „Св. Неделя”, софийският кмет беше официален гост на абсурдното честване на същата годишнина, организирано от разколническия лъжемитрополит Инокентий, който се отдели от Църквата именно защото не признавал нейното ръководство - патриарх Максим и неговия предходник, приснопаметния патриарх Кирил.
Проектът „Водосветилище” е замислен като типична предизборна кметска акция. Следователно мозъчният тръст на кмета вярва, че подобно откровено новоезическо и противохристиянско деяние може да му донесе предизборни дивиденти. В един нормален християнски град подобна инициатива би била пагубна за политическата кариера на Ст. Софиянски, който обаче очевидно смята, че духът на новоезичеството е по-силен от християнската вяра на софиянци.
Духът на новоезичеството
не е нещо необичайно за съвременния свят. Напротив. Още от времената на Ренесанса той прониква в отстъпилата от Православието Западна Европа. Самият Ренесанс („възраждане”) гледа на себе си като на възраждане на античната култура, която е именно езическа и противохристиянска. Но в римокатолическите и протестантските части на Европа и у онези култури, които им подражават, включително и в България, имитацията на античната религия в обществените паметници излиза от мода още в ХIХ в.
Сега, в началото на ХХI в., в центъра на града, който носи името на Христос Премъдрост Божия, се замисля не просто изграждането на още една псевдоезическа статуя, а издигането на светилище (!?). Самото название на проекта - „Водосветилище” - е неприкрит новоезически манифест. И това название не е случайно изтървана фраза от люде с кичозно мислене. В програмата на мероприятието изрично се споменава за „воден олтар с бронзова фигура на Аполон Медикус... и релефи на Асклепий, Хигия, сатири и нимфи, символизиращи култа към водата и здравето”.
Аполон, Асклепий, Хигия, сатирите и нимфите са същите езически божества, срещу които са се борили всички раннохристиянски мъченици и светители, които ние християните почитаме като Божии угодници и учители във вярата. Лечителят чрез Христа св. Пантелеймон, изправен пред императора-езичник, който иска той да се отрече от Христа, заявява: „И така, повярвай на това, което са ти казали за мен, че се отричам от Ескулап и от другите ваши богове и прославям Христа.”
Св. Пантелеймон се отказва от езическия бог-лечител Ескулап в името на единствения истински Лечител - Христос - чрез Когото самият светец чудотворно изцелява и дори възкресява мъртъвци. Как ние днешните християни да се отричаме от Христа и да прославяме същите тези езически божества, като им вдигаме светилище?
Св. Георги, св. Димитър и хиляди като тях са били убити, защото са отказвали да се поклонят на езическите божества (сред тях са и Аполон, Ескулап и пр.). Как ние днешните християни да им се покланяме при всяко пиене на вода от 42-те чешми?
Но, ще кажат, не е ли всичко това съвсем безобидно, една чисто художествена акция? Днес никой не вярва в езичеството и затова какво толкова има да се плашим?
Отговорът на тези въпроси е прост. Най-лошото в едно „художествено” творчество и в една културна политика е
да правиш нещо, в което не вярваш
Аполон Медикус не е „персонификация”, а езическо божество. Античните скулптори не са познавали Христа и са вярвали в тези божества, когато са ги ваяли. Те действително не са знаели истината за това, което правят. В християнска България, обаче, където Православието - дори по Конституция - е традиционно вероизповедание, ние не можем да имаме това извинение. Знаем какво правим.
Всъщност антихристиянската предизборна акция на кмета нарушава не само християнските норми, но и гражданските, и културните. Става дума за една голяма обществена поръчка, възложена недемократично, без конкурс, без обществено обсъждане, което е задължително по закон в такива случаи.
Правят се големи обществени инвестиции - обявеният бюджет е 1 200 000 лв. - като „козметично” се работи само на повърхността. А София не е повърхностен град. Напротив. Славата на този град е в неговата хилядолетна древност и тъкмо тук, на това място, в непосредствена близост до самия извор, е било създадено първоначалното селище още преди римляни и гърци да привнесат тук култа към Аполон, Ескулап и пр.
Всъщност приоритет на Столичната община би трябвало да бъде
на това място да се направят редовни археологически разкопки,
да се разкрие истинската пред-история на града в неговата люлка. След това, въз основа на намереното (не знаем какво ще е то), следва да се направи концепция за съхранението и подобаващото обществено усвояване на тази територия. Задачата е истинска и дългосрочна, а не фалшива и предизборна. Тя е тъй важна, че е най-добре да се осъществи след национален конкурс и обществено обсъждане.
Знаем, че при лековития минерален извор всички последователни цивилизации неизменно са поставяли едно до друго две неща: бански комплекс и храм. Така е било по времето на траките, по времето на Римската империя (терми и храмове на Аполон, Ескулап). Знае се, че през християнските времена идолите са били унищожени и към баните е имало, естествено, християнски храм (разкопките биха ни разкрили повече за него). По-късно с идването на турците се построяват турските хамами и съответната Баня баши джамия, която стои и до днес.
Ние, следосвобожденските българи, правим изключение от това правило. Построяваме новата импозантна баня в началото на ХХ век, но все още християнски храм на това място, приемник на древната християнска традиция, не е въздигнат.
Вместо това сега ни се предлага поредното „възраждане” на езичеството, при това не в скритата му форма на неутрално в религиозен смисъл „художествено произведение”, а като „водосветилище”, „олтар”, „култ” и пр.
Обичайно възражение в подобни случаи е, че Църквата имала много по-важни дейности (благотворителност, грижа за сираци и пр.) вместо да се занимава с творби на изкуството. Подобна „дилема” е измамна. Никой не предлага избор „или” борба с новоезичеството „или” социална дейност. Св. Николай Мирликийски е бил велик благотворител и закрилник на сираците, но и велик борец срещу езичеството и езическите идоли.
Грижата за телесното здраве има смисъл само когато не е в съчетание със смъртоносните зарази на душата. Великият Божи дар - целебният минерален извор - не бива да бъде отровен от поклонение пред идолите на антихристиянството.

Гербът на София безкритично се приема за даденост. Неговата символика никога не е била сериозно коментирана от християнска гледна точка. Нехристиянският подход на неговия автор Хараламби Тачев e довел до това, че от многобройните символи, с които е претрупан гербът (главата на богиня Тюхе, погрешно наречена от Тачев Ulpia Serdica; храмът на Аполон, Витоша и пр.), само един е християнски: базиликата „Св. Софйя”. Но тя е представена без кръст - само като археологически обект, а не като храм на Христа, Който е София (Премъдростта Божия). Така де-християнизираният герб повече от сто години облъчва и възпитава поколения софиянци, като ражда свои образи и подобия. Няма съмнение, че днешното „водосветилище” е потомък на подобно „мислене” и при евентуалното му осъществяване (да не бъде!) на свой ред ще продължи да „възпитава”.

Новоезическият паметник на Лъжесветасофия предстои да бъде частично позлатен. Още преди неговото издигане „Църковен вестник” нееднократно разкритикува историческата му несъстоятелност (хаос от чужди на града символи) и антихристиянската му същност. Както знаем, името на града - София - идва от едноименния древен храм, посветен на Христос-Премъдрост Божия. Храмът „Св. Софйя” е истинският символ на града, а Самият Христос е Покровителят на богоименния град. Идеолозите на статуята си поставяха за цел да подменят и символа и Покровителя, затова статуята беше категорично отхвърлена от Църквата и от мнозина специалисти. Столичната община отговори на това с хилядократно тиражиране на лъжовния образ, а сега пристъпва към позлатяване на статуята. Но нито хилядократното повтаряне на една лъжа, нито нейното позлатяване не могат да я превърнат в истина.

E-книги