Въздигането на "Зограф" от Стефан Велики
Виж
още:
Живите
паметници на Зограф (двеста години от обновяването на храм “Св.
Георги” в Зографския манастир)
Манастир
"Св. Георги Зограф", Света Гора, Атон
Навършват
се пет века от въздигането и изписването на съборния храм Св.
Георги в Зографския манастир от молдавския воевода Стефан
Велики в 1502 г.
В България
малко се знае за тази личност с ключово участие не само в молдавската
история, но и в съдбините на българската светогорска обител Зограф.
Юбилеят е повод да се върнем към малко известните за нас ранни векове
на османското иго, да преоткрием светли страници от балканското
православно благочестие, да преосмислим и задълбочим разбирането
си за историята на самия Зографски манастир. Все още нямаме изчерпателно
изследване на влахо-молдавския принос към съхраняването и въздигането
на българската духовна столица на Атон през най-трудните векове
на игото. Делото на Стефан Велики е най-добрият подстъп за преоткриване
на този принос.
Управлението
на воеводата Стефан IV е най-славното в историята на Молдавското
княжество. Роден в 1433 год., син на Богдан II (управлявал 1449-1451),
през своето дълго управление (1457 - 1504) Стефан отстоява независимостта
на своята малка държавица спрямо Османската империя, на която нанася
голямо поражение в паметната битка при Васлуй в 1475 год. Православният
молдавски владетел е и строител на безброй храмове и манастири,
много от които стоят и до днес.
Личният покровител
на Стефан Велики в победите срещу враговете му е бил св. Георги
Победоносец. Преданието разказва, че веднъж, обграден от неверниците,
воеводата потърсил спасение между стените на крепостта, но срещу
него застанала собствената му майка с думите: Няма да ти отворят
вратите на крепостта, докато не победиш враговете, защото, ако не
устоиш на полето, малка надежда ще имаш между стените. През
същата нощ св. Георги се явил в съня му с обещание за победа и с
поръчение да обнови разорената Зографска обител. Иконата с неговия
лик, която войските ще носят в боя, трябвало да се изпрати след
победата в Зограф. И наистина оръжието на воеводата
се увенчало с победа, той изпълнил поръчката на великомъченика.
Молдавският
княз е носел със себе чудотворна икона на св. Георги, която по-късно
подарява на едноименния български светогорски манастир. Иконата
преди това била подарена от византийския император Йоан Палеолог
на молдавския воевода Александър Добри (управлявал през 1400-1432).
Днес тази икона
- наричана Молдавската - е един от трите чудотворни
образа на св. Георги в съборния храм на манастира. Тя стои на позлатен
дърворезбован проскинитарий при северо-западния стълб на храма.
Сребърната риза на иконата е правена по инициатива на многозаслужилия
зографски архимандрит Анатолий по време на неговото пребиваване
в Русия до 1838 год. В надписа върху ризата се казва, че образът
на тази чудотворна икона се е явил в 1484 година на Великия
Стефан Воевода Молдавски, който възобновил след това тази Света
Зографска обител.
Благодеянията
на Стефан Велики спрямо Зограф продължават повече от
три десетилетия.
В 1466 г. той
дава златопечатна грамота (хрисовул), с която дарява на манастира
100 дуката (6500 аспри) ежегодна помощ.
В 1471 г. дава
на Зограф друг златопечатник, с който внася за издръжка
на построената от него манастирска болница годишно по 500 аспри.
В 1475 г. Стефан
строи отбранителна кула в зографското пристанище. Това става след
неговата най-голяма победа над турците при Васлуй на 10 януари 1475
г.
В 1484 г.,
съгласно надписа, била изпратена в дар на манастира чудотворната
икона на св. Георги.
В 1489 г. хилендарският
монах Исай пише, че Зограф по това време бил строен
от Стефан Велики.
В 1495 г. молдавският
владетел подновява стените и жилищните крила на обителта, а също
и трапезарията, която събирала до 180 души. Запазен е надпис върху
мраморна плоча, който гласи: В Христа Бога верният Йоан Стефан
воевода по Божията милост господар на молдовлахийската земя син
на Богдан воевода сътвори тази трапезария в лето 7003 [=1495 г.].
В 1500 г. е
направена голяма везана икона (хоругва), подарена на Зограф.
На нея е изобразен покровителят на манастира и на Стефан - св. Георги
- седнал на трон и стъпил върху победения от него змей. Според манастирското
предание иконата била везана от господарката Елена, дъщеря на Стефан
Воевода.
Венец на огромното
ктиторско дело на Стефан Велики в Зограф е въздигането
на съборния манастирски храм Св. Георги в 1502 г. след
опустошаването му от родоските рицари две години по-рано.
В описанието
от 1744 г. на обителта от пътешественика Василий Григорович-Барски
четем, че манастирът е бил изгорен от варвари и разбойници
и бил много години пуст, и едва ли някой го обитавал, обновил го
молдавският господар Стефан Воевода в годината от сътворението на
света 7010 (=1502 г.), той самият бил живописан за вечна памет в
преддверието на църквата [...] Той след опожаряването пак го обнови
и иконописа и направи покрив от олово, както е и до днес.
Въздигнатият
по този начин храм просъществува три века. Зографци го разрушават
към 1800 г., за да построят нова по-голяма църква на същото място
в 1801 г.
Ктиторите и
украсителите на новия храм са имали осъзнато чувство за историческа
приемственост. В притвора на новия храм те поръчват стенописни изображения
(Митрофан Зограф, 1817 г.) на предишните ктитори. Сред тях достойно
място - веднага след цар Йоан Асен II - заема портретът на Стефан
Велики с корона и надпис: Стефан воевода молдавски ктитор
Добровецки и Киприански и обновител на тази обител.
Манастирите
Добровец и Киприан, ктитории на Стефан в
Молдавия, по-късно биват дарени на Зографския манастир от следващи
молдавски владетели.
На стенописното
изображение в притвора на храма са изобразени още трима молдавски
воеводи. Многобройни влахо-молдавски грамоти и до днес се пазят
в манастирската съкровищница, а огромните имоти, дарени чрез тях
на Зографския манастир, му носят големи и сигурни доходи векове
наред и го правят един от най-богатите на Света Гора през целия
османски период.
В списъка Ктитори
и Благодетели на Зографската св. обител са записани 11 владетели.
Веднага след царете Йоан [= Йоан Асен II] и Александър [= Йоан Александър]
следват девет имена на благоверни воеводи: Стефан [Велики],
Александър [Добри], Василий [Лупул], Антиох [Кантемир], Богдан,
Александър, Константин, Димитрий и Константин.
В гостната
стая на манастира на най-видно място е поставен портрет на Стефан
Велики с надпис: Образ на Стефан Силни Воевода - Обновител
на Свещено Зографската Обител и ктитор на принадлежащите й манастири
Добровецки и Киприански.
Хрониките разказват,
че Стефан е построил 44 църкви и манастири. Това число вероятно
не включва въздигането на храмове в Зограф. Благоверният
княз е построил по един храм за всяка година от своето управление.
Наскоро за
голямото му благочестие Стефан Велики бе канонизиран за светец на
Румънската православна църква. Празникът му е на 2 юли, в деня на
неговата кончина в 1504 год. След две години на този ден Румъния
и Молдова ще честват подобаващо 500-годишнината от смъртта на св.
Стефан Воевода.
Българската
Църква, както и Зографският манастир, също следва да участват в
празника. След падането на държавата ни под турска власт в края
на ХIV век значителна част от българския политически, духовен и
творчески елит се прехвърля от лявата страна на Дунава в християнските
княжества Влашко и Молдова, които през ХV век са в несъмнен политически,
духовен и културен подем. Българският принос е важна част от този
разцвет. Показателно е, че на църковнославянски (вариант на старобългарски)
език се пишат почти всички официални документи от канцеларията на
Стефан Велики, както и на другите молдавски и влашки владетели през
тези векове.
Време е да
хвърлим повече светлина върху тъй наречените тъмни векове
от миналото ни, а също и да преоткрием историята на съседните народи.
Съдбовната връзка между св. Стефан Воевода и Зографския манастир
е ключ към тези наши забравени исторически и духовни корени.
|
|