Понасянето на страдания - пътят на нашето време
|
 Игумен
Никон (Воробев), 1894-1963, получава пострижение
и свещеническо ръкоположение през 1931-1932 г. Преследван е
от съветската власт и заточен в Сибир. От 1948 г. до края на
живота си служи в гр. Гжатск. Оставил безценно наследство -
писма до духовните му чеда, откъс от които предоставяме на вниманието
ви. |
Бог
е установил закон - по-непоклатим и от небето и земята, според който
трябва да претърпим много страдания, за да влезем в Царството Божие.
Достигнали сме до такъв период от живота на човечеството, когато безропотното
понасяне на страданията с вяра в Бога, уповавайки се на Неговото милосърдие,
е единственият начин да постигнем спасение.
Днес няма други
пътища за нас освен един-единствен: понасянето на страдания.
Любовта Божия
желае нашето спасение и няма да допусне страдания, надвишаващи нашите
сили без това да е крайно необходимо.
От теб Господ
очаква съвсем малко: вярвай в Бога и търпи малките страдания, които
са напълно по силите ти (Господ добре познава твоите сили). Търпи
и не роптай! А ако възроптаеш, то покай се, и Той ще ти прости.
Светите Божии
угодници ни разясняват, че в последните времена няма да има никакви
лични подвизи у търсещите Царството Божие. Ще се спасяват само с претърпяване
на страдания и болести, защото в хората няма да има смирение, а без
смирение подвизите ще донесат повече вреда, отколкото полза, могат
дори да погубят човека, тъй като неволно предизвикват високомерие
в подвизаващите се и пораждат прелест.
|
|