Личност и семейство

   Израстване с вярата - религиозното образование в детска и юношеска възраст


За човека като Божие създание няма възраст, в която да е „твърде рано” да бъде приведен към Бога и да започне да възраства в Него.
Децата на 2, 3, 4 години вече могат да имат понятие, че Бог съществува. Най-малкото и през ум не им минава, че Бог не съществува. Съзнателни атеисти в невръстна възраст няма. Но ако едно дете в средата си не е чувало да се говори за Бога, не знае почти нищо за Него. Докато едно дете, растящо в християнско семейство, вече приема присъствието на Бога в живота на семейството като нещо естествено.
Религиозното възпитание на децата до 7-годишна възраст
се осъществява главно чрез личен пример и атмосфера на любов и молитва у дома или в храма. Така се докосва сърцето на детето, то възприема молитвата и Божието присъствие като реалност, която не се нуждае от обяснения, убеждаване и логически доказателства.
Когато водим децата към Бога - любовта, молитвата и примерът на живот, посветен на Бога са далеч по-резултатни от думите. Впрочем точно те придават значение на преподаваното знание и правят думите въздействащи.
Ако научим децата да обичат Бога и да Го допускат до всеки аспект на живота си; ако ги научим да търсят и откриват Божията воля за себе си, всичко останало ще им се придаде (вж. Мат. 6:33). Човек, който от дете обича Бога и се стреми към Него, дори да има пропуски в богопознанието си - ще ги попълни, дори да греши - ще се поправи.
Децата от най-ранна възраст могат да получат познания за Бога и светиите и от иконите. Иконите провокират детските въпроси и сами им отговарят. Иконите преподават непосредствено такива дълбоки богословски познания, за които иначе ще са необходими томове богословски писания.
Например като сравняват иконата на Разпятието с тази на Възкресението или Преображението, децата постигат дълбоко духовни тайни. Въпреки че не са в състояние като нас възрастните да рационализират и вербализират тайната, то думите и изражението на лицата им ясно показват, че тя е проникнала в сърцата и умовете им.
Разбира се, представата на едно дете за Бога със сигурност е по-различна от тази на възрастните. Едно дете може да си ляга с думите: „Лека нощ, Боже!” или като се събужда, снизходително да позволява на ангелите, които са го пазили цяла нощ, да си отпочинат, докато ходи в банята и закусва, но това е вяра много по-истинска и от най-издържаното бого-словски определение.
По принцип не бива да се пречи на децата да мислят за Христос, ангелите и светиите като за приятели, на които всичко може да се довери. Децата често се молят и получават отговор на молитвите си по въпроси, които на възрастните изглеждат незначителни и смешни. Не бива да ни озадачава фамилиарният начин, по който разговарят с Бога и небесните сили. Това непосредствено отношение към Христос е по-ценно от всяко познание. Няма нищо по-хубаво и духовно здравословно от това, човек от най-ранна възраст да допусне Христос в ежедневието си и да освещава с присъствието Му всички аспекти на своя живот.
Смятам, че при тази възраст е рано да говорим за чудесата. За малкото дете всичко е чудно. Това, което трябва да разкриваме в разказите си, е Божията любов и участието на Бога в живота на хората.
Децата до 7-годишна възраст трябва да се запознаят практически с храма и предметите в него, да ги видят, да ги докоснат, да ги почувстват със сетивата си; да знаят как да се покланят на иконите и кръста, как да влизат и излизат от храма, да палят свещи и да взимат благословение от духовник.
Още от най-ранна възраст децата трябва да се причастяват, за да се освещават от Христа, за да са с Него.
При децата на възраст
от 8 до 11 г.
показател за това, какво и как да преподаваме, трябва да са въпросите, които вълнуват децата на тази възраст. Ако във всеки един етап от развитието им не се вслушваме във въпросите и проблемите на децата, рискуваме да се окажем неадекватни и да ги загубим за вярата.
Не бива да допускаме грешката да говорим на 8-9 годишните сложно и неразбираемо или обратно - на 10-12 годишните (които вече са скептици) да говорим малко примитивно, недостатъчно обосновано и логично.
Друго, с което трябва да се съобразяваме задължително при тази възраст, са знанията, които учениците получават по другите предмети в светското училище, за да знаем какви съмнения и противоречия биха възникнали у децата и как да им отговорим.
При заниманията със Стария и Новия Завет в тази възраст вече можем да подредим отделните разкази хронологически, да проследим веригата на историята на спасението: грехопадението на човечеството, многобожието в противовес на единобожието, естествения нравствен закон, Моисеевия, пророците, очакването на Спасителя, явяването Му в света, разпростран