Богословие

    Св. Дионисий Ареопагит

Съзерцание на светото миро


Възвеждането към тайнството Миропомазване чрез обредите, извършвани над светото миро, се заключава в това, че свещеността на ума и духовното благоухание на божествените мъже са съкровени. Същевременно те се призовават да не се придържат само привидно и за суетна слава към благоуханните уподобявания на съкровения Бог, достигани чрез добродетелите. Божиите великолепия са неопетнимо чисти и се откриват само на разумните, за да имат в душите нетленни и единни по добродетел образи. Съзерцаващият тази благоуханна красота, доколкото тя е умопостижима, формира и извайва себе си като прекрасно подражание на Бога.
В сетивните образи живописецът неотклонно се взира в лика-първообраз, представяйки го сетне като образ, независимо от различията им по същност. Така е и при добротолюбците, които рисуват в ума си - неотклонното съзерцание на благоуханната и съкровена красота ще ги доведе до някакво нейно устойчиво свято подобие. Ето защо онези, които залягат над своето духовно изграждане съгласно благоуханното Божие великолепие, не осъществяват своите добродетели „за да ги видят човеците”. Свещено, като в образ, те съзерцават в божественото миро най-съкровените истини на Църквата. Затова, скривайки светинята и богообразието на добродетелта вътре в ума си, те се вглеждат само в първообразната мисъл. Затова и се придържат не към онова, що е само привидно прекрасно, но към онова, що е истински такова; не гледат към онази слава, която тълпата безумно боготвори, но различават в себе си доброто от злото. Така те стават божествени изваяния на богоначалното благоухание, което само по себе си е истинско, неподправено, и никога не се превръща в мнимо благоухание за мнозинството.
Видимото освещаване на мирото, като се простира към обкръжението на йерарха, става предмет на съзерцание за него, свещено се обгражда от мнозинството и йерархично се отделя от тълпата. Лъчът на свещеното тайнство чисто и непосредс-твено осиява боговдъхновените мъже като сродни, изпълвайки с благоухание техните умствени възприятия, но не се предава по същия начин към по-нисшите степени. Те се възвеждат според свещената мярка на всяка от тях.
По своя състав мирото е смес от различни благовонни вещества, изобилно съчетаваща в себе си множество благоуханни качества. Всеки приема аромата според степента на своята причастност към благоуханието.
Ние сме убедени, че Самият Иисус преизпълва нашето разумно начало с божествена наслада. Защото, щом, възприемайки сетивните благоухания, изпитваме приятно усещане и нашата способност за обоняние се захранва с удоволствие, стига да не е увредена, то по аналогия ще кажем, че и нашите умствени сили, когато възприемат богоначалното благоухание, ще се преизпълнят със свещена наслада.
Ето така символичният състав на мирото сякаш изобразява непостижимото и ни обрисува Иисуса - изворното богатство на благоуханните божествени възприятия.


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
         Из трактата „За църковната йерархия”
Превод Иван ХРИСТОВ
Адаптация ЦВ
      

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!