Мирото служело за свещено по мазание още в Старозаветната църква. За пръв път по Божия повеля пророк Моисей излива св. миро върху главата на своя брат Аарон, като го въвежда в сан на израилски първосвещеник (Левит 8:12).
Думата „миро” идва от гръцки език. Нейната етимология все още не е достатъчно изяснена и затова някои я извеждат от глагола „тека”, а други от глагола „помазвам”.
Мирото е влязло в различна употреба още от най-дълбока древност. В Стария Завет то е служело за култови цели (Изх. 30:25, 30), за помазване на цар (Съд. 9:8), за помазване на пророк (Пс. 44:8) и като козметично средство (Прем. Сол. 2:7). В Новия Завет употребата на мирото, в по-общ смисъл, е било за медицински цели (Лука 10:34), а в по-специален, при погребения (Мат. 26:7) и по всяка вероятност, при тайнството Миропомазание (ръковъзлагане) след св. Кръщение. Мирото в християнската Църква най-вече се използва при тайнството Миропомазание, а също така и при освещаването на храм, на антиминс и при помазване на цар. Според св. Симеон Солунски, виден литургист, мирото не означава само един определен дар на Св. Дух. То е образ на пълнотата на тези дарове.
Тайнството Миропомазание
Миропомазването на новокръщаваните е израз на древното ръковъзлагане. Правото на такова ръковъзлагане в миналото са имали само светите апостоли (Деян. 8:14-17). Тяхно е било и правото на миропомазване, ако приемем, че такова наистина се е употребявало още в тяхно време. Това тяхно право впоследствие е минало и върху техните приемници - епископите. По-нататък по практически съображения това право са придобили и свещениците.
При освещаване на храм и антиминс
Това църковно установление със сигурност се основава на Божието поръчение към Моисей да помаже и освети с миро скинията и нейните принадлежности (Изх. 30:26-20).
Миропомазание на цар
Чинът на царското миропомазание за разлика от миропомазанието след св. Кръщение се е появило по-късно, най-вероятно при възхода на императорския институт във Византия. Той е въведен по подражание на помазването на царе в Стария Завет (1 Цар. 10:1) с цел да се придаде по-голяма изрядност, величие и престиж на царския институт.
Броят и видът на съставките на мирото, което се приготовлява за култова употреба в Православната църква, не е строго установен. Числото на съставните вещества варира обикновено от 20 до 57. Тия вещества се подразделят на три групи: течности, билки и смоли. Основната маса на мироварния състав е чистият маслинен елей. Останалите вещества представляват различни благоуханни смоли, треви, корени, етерични масла и есенции. Също така се използва и бяло вино, което служи за предпазване на врящия зехтин от прегаряне, а подсилено със спирт, то има ролята на разтворител за получаване на ароматичен извлек от посочените съставки.
Съгласно древноцърковната практика право на приготвяне и раздаване на св. миро имат само предстоятелите на отделните напълно автокефални православни църкви. Мироваренето и мироосвещението е чинодействие, което се извършва рядко - веднъж на 5-10 години.
Подготовката към мироваренето започва още от Неделя Кръстопоклонна на св. Четиридесетница.
След св. Литургия предстоятелят на Църквата извършва малък водосвет. Подир това се поръсват със св. вода материалите и съдовете, смолите - счукани на прах или ситно раздробени - се заливат с част от елея, колкото е необходимо за тяхното разтваряне, а тревите и корените се нарязват на ситно и се накисват в част от бялото гроздово вино, подсилено с чист винен спирт. Материалите се оставят да киснат така до Цветница, когато следобед тревите се изцеждат от виното и всичко се приготвя в пълна изправност за мироваренето на следващия ден. Самото мироварене начева от Велики понеделник, когато след св. Преждеосвещена литургия предстоятелят на Църквата отслужва водосвет и поръсва мироварните съсъди и материали. След това той собственоръчно запалва огъня (или включва в ел. мрежа) под мироварния казан и прочита първото зачало (откъс) от Четириевангелието. След него присъстващите архиереи и др. клирици четат Новия Завет и през цялото време разбъркват благоуханната смес. Мироваренето продължава три дни. Свареното миро се сипва в няколко (в някои църкви 12) съда, наричани конкуми, които след това се внасят в св. олтар. Самото освещаване е на Велики четвъртък, през време на Василиевата литургия, при специално чинопоследование. Осветеното миро се пази с нужната благоговейна грижа в специално помещение - миротека. Раздаването му за църковни нужди става въз основа на писмено поискване от епархийските началства и с благословението на предстоятеля на Църквата. Отделните енорийски църкви и архиерейски наместничества се снабдяват със св. миро от съответната митрополия.
Липсват сведения за това, дали през времето на Първото и Второто българско царство Българската православна църква е приготвяла сама св. миро за своите нужди. Известен е само един случай на освещаване на миро от Охридския архиепископ Димитрий Хоматиан. През време на турското робство православните българи са получавали св. миро от Цариградската патриаршия чрез гръцки владици, които са управлявали българските епархии. На 28.II.1870 г. излиза историческият султански ферман, който признава самостоятелността на БПЦ с име екзархия. По силата на гл. 7 от фермана нашата Църква е трябвало да получава св. миро от Цариградската патриаршия. Схизмата обаче, наложена ни две години и половина по-късно, направила фактически невъзможно изпълнението на това изискване. Поради тази причина Руската църква на четири пъти изпраща св. миро на България. За първи път от Русия било донесено миро в 1879 г. от екзарх Антим. По-нататък БПЦ бива дарена със св. миро на два пъти от Румънската и веднъж от Сръбската църква.
На 22.II.1945 г. схизмата от родната ни Църква е вдигната. По този случай тогавашният Вселенски патриарх Вениамин в знак на постигнатото помирение предава на Българския екзарх Стефан по време на официалното му посещение от 23.Х. до 6.ХI.1945 г. в Цариград, в дар на БПЦ 10 литра св. миро.
През 1949 г. патриархът на Румънската православна църква Юстиниан изпраща дар на БПЦ 5,5 литра св. миро.
С вдигането на схизмата нашата Църква си възстановява автокефалията, което вече й дава право сама да вари и освещава св. миро. По решение на Св. Синод в пълен състав от 29.III.1945 г. на 6.IV.1950 г. - Велики четвъртък бе извършено първото мироосвещение в историята на БПЦ. Мироосвещението бе извършено от тогавашния наместник-председател на Св. Синод, Врачански митрополит Паисий. За втори път това свещенодействие бе извършено от блаженопочившия патриарх Кирил на 6.IV.1961 г., за трети - на 11.IV.1974 г., за четвърти - на 7.IV.1988 г. и за пети - на 20.IV.1995 г. от нинездравстващия Български патриарх Максим.

E-книги