На 20 април 2004 г. се навършиха 135 години от първото богослужение в българската църква в гр. Бургас - „Св. Кирил и Методий”. На 15 август 2005 г. ще се отбележат 110 години от полагането на основния камък на днешната великолепна сграда на катедралния храм.
Във връзка с двете забележителни дати църковното настоятелство, подкрепено от духовенството при храма и енориашите, разработи двугодишна програма за достойното отбелязване на тези събития. Честването на годишнините ще започне с издаването на книгата „Светилото - катедрален храм „Св. Кирил и Методий”, за историята на храма, написана от д-р Вида Буковинова, историк. Предоставяме на уважаемите читатели извадка от ръкописа.

Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод и плодът ви да пребъдва.
(Йоан 15:16)

Веднага след огласяването на султанския ферман (1870 г.), с който се признава независима Българска църква и се учредява Екзархията, Цариградската Патриаршия започва борба за обезсилване на фермана. Особено изострена е тази кампания в Бургаския край, където се намират три гръцки митрополии - Созопол, Поморие и Несебър.
Според в. „Право”, когато през 1872 г. гръцкият владика Неофит тръгва „по просия” из Странджанския край, той е подложен на редица унижения и едва се спасява от „линчуване”. Например в Граматиково, Малкотърновско, му помага само намесата на турското заптие. „Нито диря от него повече не се видя” - пише съвременник на събитието. Владиката е прогонен и от Мързево (Кондолово), Ковчас, Дерекьой и др. села, които днес са в Турция.
Поп Георги Стоянов по време на обиколката си през 1868/1869 г. в Граматиково и др. села заедно с местните първенци прогонват гръцките учители и свещеници и ги заместват с български. Постепенно поп Георги сплотява българите около Екзархията. Православните българи обаче, сочи същият източник, не могат да повярват, че вече има българска духовна йерархия, „докато не видят български владика, пред когото да коленичат”. Отправя се покана към св. Български архиерейски събор „да побърза с изпращането на владици и архимандрити, което най-добре ще подейства за обединение на всички българи към народната Църква”.
През 1873 г. архимандрит Серафим е избран за пръв Сливенски митрополит, а в рамките на Сливенската епархия влиза цяла Югоизточна България.
Придружен от иконом Георги Стоянов, архиереят посетил първата българска църква в Бургас, след което спечелил сърцата на всички българи от Анхиало чак до Лозенградско, като посетил редица села в Малкотърновско, където е много силна антиекзархийската пропаганда.
Поп Георги завежда владиката най-напред в най-голямото странджанско село, с най-много будители и сторонници на вярата Христова - с. Граматиково. „Всички благодаряха на Бога, че ги удостои, за да видят български владика” - пише в. „Право”. Пътуването на владиката из Хасекията е празник за всички, за което ще разказват на потомците си. Така, през 1969 г. една съвременничка на посещението на митрополита в Граматиково през 1873 г. ми разказа, че „камбаните бият на великденската”. Не само от селото, но и от съседните села пристигат да видят българския владика. А това става извън селото. От там, та до църквата пътят се застила с нови-новенички пъстри черги, донесени от сръчните странджанки. Чергите са осеяни с клончета и цветя. „По тях вървеше нашият владика - разказва баба Яна Калоянова, тогава дете, - всеки искаше да се докосне до дрехата му, да я целуне, да получи Божията благословия от ръката на владиката.” Тържествена литургия се отслужва в църквата в Граматиково в съслужение с тримата новоръкоположени български свещеници - поп Васил, поп Желязко и хаджи поп Стоян.
От Граматиково, по покана на малкотърновци, митрополит Серафим отива в Малко Търново, където е започнал да се настанява римокатолицизмът. Оттам посещават селата в околията - Стоилово, Сърмашик (Бръшлян), Гьоктепе (Звездец) и редица села, които днес са в Турция - Дерекьой, Карадере, Пирок Чаглаик, Ковчас, както и селата в Лозенградско. По време на тази обиколка владиката ръкополага няколко български свещеници, тъй като селяните били прогонили гръцките.
Един от тези ръкоположени свещеници е поп Тодор Стоянов, който след Освобождението живее в Бургас и служи в първата българска църква „Св. Кирил и Методий” и е първият архиерейски наместник в духовната околия.
През февруари 1876 г. отново иконом Георги придружава митрополит Серафим из епархията за събиране на средства, защото знаел „оскъдното положение на Екзархийския ковчег”. В писмото си до Екзархията владиката споделя относно опасностите, които заплашват него и придружаващите го в това размирно време. Въпреки това решава да излезе към Карнобатско, Айтоско, Бургаско, Хасекията. „Дано нещо събера и подкрепя митрополитските си нужди” - пише дядо владика до Екзарха. От Бургас, Анхиало, Месемврия и Айтос не събрал „нито аспра”. Обаче от Карнобатска околия, където е свещеник неговият верен Божи служител о. Панайот, събира „шест хиляди гроша, в кайме” (т. е. в брой), които изпраща на Екзархията по турската поща.
Владиката отново ръкополага български свещеници. В с. Ковчас например това е бившият даскал Стоян Павлов, а заедно с него още четирима души. Отец Ст. Павлов става обединител и водач в борбата за укрепването на Екзархията. Все още се пее песента: „В конака книга ке пратим, поп Стоян при нас да дойде, да ни цръквата отвори, славянска книга да пее”.

E-книги