ВЪЗЛЮБЕНИ ЧЕДА НА СВЕТАТА НИ ЦЪРКВА,

РОДОЛЮБИВИ СЪНАРОДНИЦИ,

БОГОЛЮБИВИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Верни на апостолския призив: „Непрестанно се молете. За всичко благодарете” (1 Сол. 5:17-18), ние - йерархията, монашеството, свещенството и богопреданите чеда на светата ни Църква, като честваме молитвено 50-годишнината от възстановяването на древната Българска патриаршия, подобава „единеми усты и единем сердцем” да възкликнем с боговдъхновените слова на светия Псалмопевец: „Благославяй, душо моя, Господа и не забравяй ни едно от Неговите благодеяния” (Пс. 102:2).
От висотата на днешния богоблагословен юбилей пред нашия взор оживяват светли страници, върху които са изписани важни събития и незаличими имена, съпътствали неравния исторически друм на скъпото ни Отечество и родната ни света Православна църква.
Новонасадената духовна нива на славянобългарския род съзряваше за богата жътва през славния IХ век, когато епохалното дело на светия равноапостолен княз Борис - кръщението на народа ни в правата вяра - даваше своите обилни плодове чрез Божествената благодат и просветителските трудове на боговдъхновените славянобългарски първоучители светите братя Кирил и Методий и техните всепредани ученици. България навлезе в своя Златен век, лумнаха просветителските огньове на древна Плиска и Преслав, на дивния Охрид и славния царев град Търнов.
Забележителен е фактът, че в ранните години след покръстването, още в лето 870-то, по признание на древните източни и западни поместни църкви, християнска България се сдобива с автономна Архиепископия, а само след десетилетия, духовно съзряла и канонически устроена, светата ни Църква придобива своето високо патриаршеско достойнство, което се потвърждава и през 1235 година на историческия поместен събор в Лампсак. Под свещения омофор на св. патриарх Евтимий и неговите именити предшественици и съработници светата ни Патриаршия крепне в духовния подвиг на вярата, благочестието, богознанието и верността към чистотата на светото Православие.
В годините на петвековното робство народът ни, лишен от самостоятелна Църква, не остави в забвение богатото наследие на достойните деди, за да възкръсне за нов живот чрез силата и духа на преподобните и богоносни подвижници, на себежертвените мъченици, на незагасващия факел на народните будители, първенец сред които е преподобният Паисий Хилендарски, хвърлил първата искра в народната свяст.
Възрожденският порив на българския дух роди сладкия плод - учредената Българска екзархия като майка-закрилница, обединителка и духовна кърмилница на осиротелия през робството български род, за да стане предвестник на въжделеното възстановяване на старославния Български патриаршески престол на 10 май 1953 година чрез любовта и единството на сестрите Поместни православни църкви, с промислителното небесно благословение на равноапостолните просветители на българския народ светите братя Кирил и Методий, в навечерието на тяхната църковна и всенародна прослава. На Третия църковно-народен събор Пловдивският митрополит Кирил бе избран за първи Български патриарх на възстановената ни Патриаршия.
Благият Божи промисъл никога не е оставял народа ни и светата ни Църква без своята милост и духовно пътеводство в неуклонно следване на Спасителя Христа - вечния път, истина и живот (Йоан 14:6).
Времето на най-новата ни история, белязано с идеологията на войнстващия атеизъм, съпътствано с изпитания за Църква и народ, отмина в историческо забвение, защото „Бог поругаван не бива” (Гал. 6:7), Той „се противи на горделиви, а на смирени дава благодат” (Яков 4:6).
Светата ни Църква бе съпричастна на народните въжделения обществото ни да навлезе в нова ера на демократични преобразования и разкрепостяване на човешкия дух от предразсъдъците на миналото. Този процес на широки обществено-политически промени породи нови изпитания за Църквата ни. Повече от десетилетие останаха извън каноническото църковно общение отделилите се от единството на светата ни Църква и изпаднали в тежкия грях на разкола, нанасяйки духовни рани и материални щети върху цялостния църковно-обществен живот.
Вярна на исконните традиции в живота на Едната света, съборна и апостолска църква, нашата престолнина стана център на Всеправославен събор през 1998 година, който приложи в най-висока степен принципа на „църковна икономиVя”, за да се даде каноническа възможност за приобщаване на отпадналите към църковното единство. Осъзналите своя грях се върнаха в дома на отца си и се радват на благодатен пълноценен църковен живот и служение. За останалите в своето упорство скърбим, а светата ни Църква като любвеобилна майка държи отворени дверите на своя светъл чертог с любов и търпение и ги очаква чрез силата на покаянието и смирението да се вчислят към спасителното Христово стадо (Йоан 10:16).
Ярки лъчи в живота на светата ни Църква и богопредания ни народ бяха ознаменуваните годишнини на светли имена и достойни дела на светци от рода български, на паметни събития от църковната ни и гражданска история.
Ведно с целия християнски свят и нашата света Църква във всеправославно единство по достоен начин отбеляза 2000-годишнината от спасителното Христово рождение в плът, възвестено от небесния призив за „слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!” (Лука 2:14).
Радостта ни в днешния тържествен ден се възпълва от молитвеното присъствие и братско съучастие в светлото ни тържество на предстоятели и представители на сестрите Поместни православни църкви, както и от засвидетелствувалите ни високо внимание представители на държавни и обществени институции.
Христовата църква - стълб и утвърждение на истината (1 Тим. 3:15) - и занапред ще вдъхновява и благодатно насърчава усилията ни за всепредано служение на родния Олтар за духовно възвисяване на добрия ни народ, за изграждане всенародно единство и щастлива бъдещност на скъпото ни Отечество.

Слава Тебе, Боже, Благодетелю наш, во веки веков! Амин.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† МАКСИМ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

† Врачански митрополит КАЛИНИК
† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
† Пловдивски митрополит АРСЕНИЙ
† Видински митрополит ДОМЕТИАН
† Варненски и Великопреславски митрополит КИРИЛ
† Американски, Канадски и Австралийски митрополит ЙОСИФ
† Западно- и Средноевропейски митрополит СИМЕОН
† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ
† Русенски митрополит НЕОФИТ, наместник на възстановения Доростолски митрополитски престол
† Неврокопски митрополит НАТАНАИЛ
† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ
† Старозагорски митрополит ГАЛАКТИОН
† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ       

E-книги