50 години от възстановяването на Българската патриаршия
- документи |
Писмо на Цариградския патриарх до Българския
от 27 юли 1961 г.
Блаженейши
и Светейши Патриарше на София и цяла България, зело възлюблени
и въжделени в Христа Бога брате и съслужителю на наше смирение
г-н Кириле, облобизавайки Ваше Блаженство братски в Господа, сладчайше
Ви приветствуваме.
Откакто беше
отстранена с благодатта на Всеблагия Бог от светата ни Православна
църква печалната аномалия, която продължи години наред, и се възстанови
мирът и братските нормални отношения на Българската православна
църква със светейшия ни вселенски престол и останалите автокефални
православни църкви, нашата света Христова велика църква, съгласно
даденото тогава обещание, непрестанно е очаквала да настъпи подходящо
време, за да направи необходимото, според установения от древно
време ред, да въздигне и Българската православна църква в патриаршеско
достойнство и чест. Тя смяташе това за справедливо, изгодно и
в много отношения полезно за православния български народ, за
да може той, ръководен от Патриарх, да отбележи още по-голям напредък
и разцвет във вярата и благочестието.
Понеже и
ние със Св. Синод имахме такива също намерения по отношение на
възлюблената Българска православна църква, дълбоко бяхме наскърбени
от настъпилата повторно аномалия на 10 май 1953 г. в отношенията
между двете църкви. С любов обаче и благоразположение погледнахме
на молбата, която многократно ни се отправи, но особено на тази,
която тази година по-официално ни беше изразена по случай великия
празник на светата ни Пасха от Ваше Блаженство с писмо № 2575
в смисъл да предадем на забвение по случай празника на възтържествувалата
Божия любов това, което разстрои нормалните и добри отношения
между нашата света Майка, великата Христова Църква и нейната дъщеря
Българската православна църква и да благословим въздигането й
в патриаршеското достойнство.
Ние неотдавна
разменихме мисли с членовете на Светия ни Синод по тази молба
на Ваше Блаженство и светата Ви църква, и ръководени от светото
желание да запазим единството по всякакъв начин на Едната, Света,
Съборна и Апостолска православна църква и да укрепим любовта си
един към друг чрез връзките на мира, решихме по икономия да дадем
от настоящия момент братското съгласие, признание и благословение
на светейшата ни Константинополска катедра за станалото в тамошната
света Църква, също като някога, при отклоняване на всеки случай
от каноническия ред и точност, с увереността разбира се и надеждата,
че с това наше решение, според традициите на миналото, ще бъдат
съгласни и останалите Блаженейши и пречестни патриарси и предстоятели
на православните автокефални църкви, докато окончателно този въпрос
бъде разрешен от Вселенски събор, който единствено има правото
да провъзгласява дадена света Божия поместна църква в патриаршеско
достойнство и чест.
Пожелаваме
въздигането на светата Българска православна църква в патриаршеско
достойнство и чест да бъде начало на нов подем и успех във вярата
и благочестието и извор на укрепване и утеха за православния български
народ. Сърдечно поздравяваме Ваше Блаженство, свещения клир и
цялото паство, като Ви съобщаваме при това, че в свещените диптихи
името на Патриарха на София и цяла България ще бъде споменавано
непосредствено след името на Патриарха на Букурещ и цяла Румъния.
Като Ви прегръщаме
отново със свето целование, оставаме с братска любов и отлична
почит,
27 юли 1961
г.
На Ваше Блаженство
Възлюблен
в Христа брат
†
Константинополски АТИНАГОР
|