Когато честваме 50-годишния юбилей от Възстановяването на Българската патриаршия, редно е да поменем всички предстоятели на Българската Църква, които са носели тази най-славна църковна титла. Но поради многото преживени всенародни катастрофи нашата църковна история е пълна с неизвестности. Всеки опит да се направи именник на българските патриарси се оказва непосилно тежка задача поради факта, че имената на много български предстоятели са загубени за историята, вероятно завинаги, а сведенията за други са оскъдни и често противоречиви.

Преславски патриарси

Първият предстоятел на Българската църква е ЙОСИФ. Известно е, че автокефалията на Българската църква формално е решена в Цариград от Поместния събор през 870 г. Съдбата на тази наша църковна автокефалия е твърде кратка, тя просъществува до падането на Преслав под византийско владичество през 971 г.

В Бориловия синодик от 1211 г. се споменават четирима „Преславски патриарси”: Леонтий, Димитрий, Сергий и Григорий.

ЛЕОНТИЙ
Провъзгласен е за патриарх от събора на българските епископи след голямата победа на Симеон при Ахелой през 917 г. А приемникът му

ДИМИТРИЙ
бил признат за патриарх от Византия чрез мирния договор от 927 г. при цар Петър. След подписването на мирния договор между българи и ромеи през 927 г. в Цариград, Византия официално признава царското достойнство на цар Петър и автокефалията на Българската църква, въздигната в патриаршия от Симеон. След Димитрий предстоятелстват

СЕРГИЙ, ГРИГОРИЙ, ДАМЯН,
при когото Преслав пада.
През 972 г. император Йоан Цимисхи унищожава политическата и църковна независимост на Източното българско царство. Предполага се, че патриарх Дамян се оттегля във все още свободната западна част на България и се установява в Средец. Следователно той е последният патриарх на Преславското и първият на Самуиловото царство.

Охридски патриарси

Приемник на патриарх Дамян и предстоятел на Българската църква при Самуил е
ГЕРМАН (или ГАВРИИЛ)
Постоянните военни действия принуждават западно-българските царе да местят често столицата, а с това и седалището на патриарха. След като пребивава последователно във Воден, Мъглен и Преспа, патриарх Герман умира, вероятно в Преспа, а след смъртта му Патриаршията е преместена в Охрид. Според някои известия ФИЛИП е първият Български патриарх, който пренася своята резиденция в Охрид (ок. 990).
В житие на св. Иван Владимир се споменава името на друг български първойерарх -

патриарх НИКОЛАЙ -
когото житиеписецът на княз Иван Владимир нарича „дивен Николай, който тогава беше Охридски епископ”. За него Паисий Хилендарски съобщава, че е „починал в Охрид на своя престол”.
Последният Охридски патриарх е
ДАВИД

След падането на Самуиловата държава под византийска зависимост на мястото на последния български патриарх император Василий Българоубиец поставил автокефален Охридски архиепископ. Най-известни от тях са блаж. Теофилакт Охридски (1094-1107), Димитрий Хоматиан (1216-1234) и Константин Кавасила (ок. 1250) - гърци по произход, ревностно защитавали Охридската архиепископия като българска срещу посегателствата на Цариград.

Охридската архиепископия-патриаршия играе важна роля в поддържане на българския православен дух по време на турското иго. На охридската катедра светителстват както българи, така и гръкоезични епископи. Диоцезът на тази църква се разраства в значителен обхват и включва в определени периоди части от Италия, Сърбия и пр., което дава основание на някои от охридските архиепископи да се титулуват патриарси и да биват признавани за такива от различни институции. Охридската архиепископия бива ликвидирана и диоцезът й включен към Цариградската патриаршия в 1767 г.

Търновски патриарси

След възстановяването на българската държава през 1186 г. предстоятел на възобновената Българска църква става ВАСИЛИЙ. Той коронясва по-малкия брат Асен I за цар и освещава църквата „Св. Димитър” - специално построена, за да приеме мощите на св. Йоан Рилски. Патриарх Евтимий описва в житието на св. Йоан пренасянето на мощите на Рилския чудотворец от Средец в Търново, като нарича Василий патриарх. Цариградската патриаршия отказва да признае възобновената Българска църква, която откъсвала епархии от нейния диоцез. Историята се повтаря.
След като Петър и Асен падат убити от предателска ръка (1196 и 1197 г.), техният по-малък брат Калоян, за да утвърди междунородния престиж на България, се обръща към папа Инокентий III да признае царското му достойнство, а Търновският архиепископ да бъде въздигнат в сан „патриарх”. На 7 ноември папският легат кардинал Лъв помазва в Търново Василий със св. миро и го обявява за примас, но по стара преславска традиция Василий се нарича „патриарх на цяла България”.
След влошаването на отношенията с Латинската империя през 1231 г. Иван-Асен II се обръща към Никейския (Цариградски) патриарх Герман II с предложение за възобновяване на междуцърковните отношения на Българската с Източните църкви. Примас Василий се оттегля на Света Гора, като се отказва от архиерейството си. На овдовялата Търновска катедра е въздигнат

ЙОАКИМ I
Според житието му той е българин по произход и прочут подвижник. Първоначално на Атон, а после се поселва с трима свои ученици при Червен (Красен) на Дунава, където изсичат в скалите килии с църква „Свето Преображение” и се отдава на аскетически живот. Иван Асен II посещава прославилия се духовник, за да получи благословение. С дареното от царя злато Йоаким наема работници и изсича в скалите голям манастир, който нарича на името на „Св. арх. Михаил” и събира множество монаси. По предложение на царя съборът на българските епископи избира Йоаким за Търновски архиепископ. След сключването на съюзния договор срещу латините между Иван Асен II и Йоан Ватаци през 1235 г. в Галипол и бракосъчетанието, което патриарх Герман II извършва между сина на никейския император и дъщерята на българския владетел, в Лампсак (на противоположния азиатски бряг на Дарданелите ) е свикан църковен събор, който провъзгласява Йоаким за Търновски патриарх.
Патриарх Йоаким умира през 1237 г. Според житието му той светителства 19 години и издъхва на 18 януари 1246 г.
Бориловият синодик посочва като приемници на Йоаким I патриарсите

ВАСИЛИЙ II и ЙОАКИМ II
В преписано в Търново старобългарско Евангелие и в Бориловия синодик се споменава за патриарх

ИГНАТИЙ (1272-73 г.)
В една приписка от 1276/77 г. той е наречен „стълб на православието”, заради заслугите му за обезсилването на Балканския полуостров на сключената от император Михаил VIII Палеолог уния с папския престол. Императорът и Цариградският патриарх Йоан Век официално пожертвали православието, за да се избегне войната с Неаполитанското царство и Венеция и положили усилия да наложат на народа си да приемат унията. Тогава именно просиял патриарх Игнатий. В Търново той оглавил мощно движение срещу византийския император за запазване чистотата на православието и независимостта на Българската църква.

Патриарх МАКАРИЙ
е назован свещеномъченик в Бориловия синодик. Той живее в епохата на татарските нашествия и междуособиците през времето на Ивайло, Иван Асен III (1279-1280) и Георги Тертер (1280-1292). Загива мъченически, неизвестно от кога и как.

Патриарх ЙОАКИМ III
Посочен е в Бориловия синодик. В 1283 г. цар Георги Тертер го изпраща в Цариград с поръчение до император Андроник Палеолог. В отговор на властолюбивите политически и църковни претенции патриархът заплашва, че е готов незабавно да се присъедини към Римския престол. От друга страна, папа Николай IV прави неуспешен опит да привлече към уния Георги Тертер и патриарх Йоаким III. Към 1300 г. цар Теодор Светослав заповядва патриарх Йоаким III да бъде хвърлен от Лобната скала в Етър (Янтра) като изменник на отечеството. Паисий Хилендарски решително отхвърля обвиненията срещу Българския патриарх, че е предал страната и народа си на татарите, и порицава Теодор Светослав. Според автора на знаменитата История търновският духовен глава е истински светец, с чист и непорочен живот, неправедно обвинен и мъченически загинал.
Патриарх ВИСАРИОН
не фигурира в Бориловия синодик, нито има известие кога точно през ХIII в. е свещенодействал. Открит е само печат с неговото име, но без дата.

Патриарсите ДОРОТЕЙ, РОМАН, ТЕОДОСИЙ I и ЙОАНИКИЙ I
са споменати в Бориловия синодик, като Теодосий се явява на Търновския престол и в 1337 г.

Патриарх СИМЕОН
е също посочен в Бориловия синодик. През 1346 г. той отива със своя Синод в Скопие, гдето е свикан църковен събор и заедно с Охридския архиепископ Николай провъзгласява архиепископ Йоаникий II за сръбски патриарх, а подир това тримата архиереи коронясват Стефан Душан за цар (16 април с. г.), жена му за царица и неговия деветгодишен син Урош за крал.

Патриарх ТЕОДОСИЙ II
Отначало е монах в Зографския манастир. Споменава се в житието на св. Теодосий Търновски и в Бориловия синодик. Взема дейно участие в свиканите по заповед на цар Иван Александър в столицата два църковни събора (1350- и 1359/1360) против еретиците и юдействащите, които хулят християнското религиозно-нравствено учение.
Известно е, че патриарх Теодосий II адресира едно кратко, недатирано послание до монасите от Зографския манастир във връзка с изпращането на ръкописи, съставени в Търново, за Св. Гора.

Патриарх ЙОАНИКИЙ II
Споменат е в Бориловия синодик. Той е бивш игумен на търновския манастир „Св. Четиридесет мъченици”.
Цариградският патриарх Калист I с послание от 1355 г. до някои монаси и свещеници в Търново твърди, че на българския епископ в този град е дадено правото да се нарича патриарх само по снизхождение, по молба на българския цар, че той не е автокефален и равен с другите православни патриарси, а е подведомствен на цариградския духовен глава. Ето защо трябва да му плаща данък и да споменава името му през време на богослужение. Между двете църкви настава схизма. Сам Калист I съобщава, че тогава Търновската патриаршия не взема св. миро от Цариград, а си служи с такова от мощите на св. Димитър Солунски или св. Варвара. Процесът на разединението непрекъснато се усилва успоредно с упадъка на Второто българско царство.

Св. ЕВТИМИЙ ТЪРНОВСКИ
Той светителства през най-тежкото време за българския народ. Свидетелство за величието на неговия дух и за високата му доблест е самият факт, че приема да оглави патриаршията в това бурно време, когато турците настъпват през Балканския полуостров и земите на българската държава.
Бележитият първойерарх е роден в Търново ок. 1325-1330 г. Образованието си най-вероятно получава в търновските манастири, които по онова време са значими книжовни средища. Духовен син е на св. Теодосий Търновски, който основава в Килифаревския манастир „Св. Богородица” голямо исихастко средище.
Патриарх Евтимий развива богата книжовна дейност. Превежда Василиевата, Златоустовата, Преждеосвещената литургия и литургиите на ап. Яков и ап. Петър, написва житията на св. Иван Рилски, Иларион Мъгленски, Петка Епиватска-Търновска, Филотея Поливодска-Търновска и др. Несъмнено съчиненията му са далеч повече от откритите.
През 1394 г., след падането на столицата Търново, патриарх Евтимий е изпратен на заточение на юг. Раздялата с паството е описана в житието му, чийто автор е Киевският митрополит Григорий Цамблак. Мястото на заточението и на смъртта на този велик патриарх остават неустановени. Годината на смъртта му - също, вероятно около 1401-1402 г.

E-книги