Всеобщото възкресение на човечеството

     Когато възкръснал от мъртвите, Христос възкресил заедно със себе си всяко човешко същество. Нашият индивидуализъм пречи да бъде разбрана тази екзистенциална връзка между човек и цялото човечество, между личността и всеобщата природа.
     “Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека. Както в Адам всички умират, тъй и в Христос всички ще оживеят” (1Кор. 15:21). Апостол Павел набляга на това, че единната човешка природа е съсредоточена в една личност. Личността на Възкръсналия и Възнеслия се в плът на небесата Христос. Бог приема “всяка плът”, оставяща в момента на смъртта претенциите за независимост на съществуването. Бог се съединява с всеки човек и го оживотворява.
     Възкресението на Иисус Христос е залог за нашето собствено възкресение. Че възкресението е възможно, ние имаме доказателства и в природата, която е обект на постоянни изследвания. В нея някои търсят доказателства за несъстоятелността на християнството, но по-скоро намират доказателства за неговата истинност.
     Още св. ап. Павел посочи зърното като символ на възкресението: зърното трябва да умре, преди да се развие в нов по-съвършен живот.
     Ето как описва възкресението св. Йоан Дамаскин в заключителната глава на “Точно изложение на православната вяра”: “Вярваме и във възкресението на мъртвите. Но като говорим за възкресение, ние си представяме възкресение на телата. Защото възкресението е повторно въздигане на падналия, а след като душите са безсмъртни, по какъв начин ще възкръснат? Защото ако определят смъртта като отделяне на душата от тялото, то възкресението е повторно съединяване на душата и тялото и вторично въздигане на умрялото живо същество. И така – само тялото, което изтлява и се разпада, ще възкръсне за нетление – защото Този, Който в началото го направи от земна пръст, може отново да го възкреси. След като по волята на Твореца се е разложило и върнало обратно в земята, от която е било взето...”
     Без да разбират смисъла на християнското учение за последните времена, някои съвременни автори обрисуват християните от първите векове като шепа “фанатици”, очакващи всеки ден “второто пришествие”. Вникнем ли обаче по-дълбоко в същината на православното учение за човека, ще разберем и значението на есхатологията, и основателния оптимизъм на християните по отношение перспективите на бъдещето. Православната антропология има есхатологичен характер, защото в нея доминира идеята за всеобщото възкресение на човека и това я отличава от песимистичните учения на протестантите, и я доближава да философията. Руските православни мислители Николай Бердяев и Сергей Булгаков развиват този антропологически оптимизъм в своите трудове.
     В контекста на този порядък на мисли не е трудно да се разбере откъде произтича причината за огромната радост, която съпътства празника Възкресение Христово в Православната църква. Преживяването на Пасха според Б. Зенковски е “непосредствено приемане на Божия образ” у човека, обновен в своето съвършенство чрез изтърпяването на мъченическа смърт и възкръсването на Иисуса Христа.
     Христос е дошъл на този свят, за да унищожи смъртта и да обнови човека по Своя образ. Чрез Своята смърт Той е превъзмогнал нашата смърт и потенциално, обожествил цялата човешка природа, като нов човек – нов Адам. Този православен Христос вярващите приемат чрез светата Евхаристия.
     Посредством Църквата се реализира не само индивидуалният образ Божий у човека, но също така и колективния, наречен еклезиологичен. Човекът намира в Църквата цялото човечество. Единствено религиозното съзнание може да съедини в едно миналото, настоящето и бъдещето, и да види перспективата, водеща към окончателното разграничение на всички проблеми на съществуванието.
     Според православното учение за човека на св. Григорий Палама, св. Йоан Дамаскин и св. Максим Изповедник е възможна духовно-нравствена промяна на човека чрез Божията благодат още в този свят, чрез Христовото Богочовечество. Св. Григорий Палама е създал от ученията на св. Йоан Дамаскин и св. Максим Изповедник далновидни изводи, проповядвайки науката за изменението на човешката природа (физическата) посредством въздействието на Христовата светлина.
     Тъй като в православната антропология доминира идеята за възкресението, всички проблеми, като зло, страдание и смърт, човекът възприема в светлината на Христовото възкресение и в надеждата за всеобщото възкресение.
     Християнската надежда е в него на основание вярата, извираща от познанието на човека. В този смисъл православната антропология е есхатологическа, изградена не само на основите на миналото, но и върху перспективите на бъдещето.
     Според Православието човекът трябва да се измени до такава степен по пътя на усъвършенстването, че да постигне високата цел, да се преобрази, да се уподоби на Христос.
     Св. Климент Римски в тълкуванието на Второ послание до Коринтяни пише: “И така, братя, тогава ще получим само вечен живот, когато изпълним волята на Отца, съхраним в чистота плътта си и съблюдаваме заповедите Господни. Защото Господ казва в Евангелието: Ако не запазите малкото, кой ще ви даде голямото? Казвам ви: верният в малкото ще бъде верен в голямот. Това означава: запазете плътта си в чистота и печата без повреда, за да получите вечен живот”.
     Истинският Христов последовател не е проповедник на смъртта. Смъртта е край и начало едновременно. Тя не унищожава живота, нито неговата същност. Иисус Христос със Своя Божествен авторитет потвърди истинността на вярата във вечния живот. Той каза: “Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки” (Йоан. 11:25:26). Вярата във възкресението и безсмъртието е кулминацията в християнската антропология, и то вярата в личното безсмъртие. Животът не завършва със смъртта. Затова, когато хората умират по плът, те не престават да съществуват. Нашият живот е пътуване “нагоре” и все нагоре. Защото е казано: “И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец” (Мат. 5:48).

    
    
    
    


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
                  Таня ГРУЕВА          

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!