ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО ПАСХАЛНО ПОСЛАНИЕ
Тоя
ден Господ е сътворил; да се зарадваме и развеселим в него
(Пс. 117:24).
ВЪЗЛЮБЕНИ
ЧЕДА НА СВЕТАТА НИ ЦЪРКВА,
ХРИСТОС
ВОСКРЕСЕ!
Осенени сме
от силата на пасхалната радост, която ни дарява празникът на празниците
и тържеството на тържествата - славното Христово Възкресение. Това
най-велико събитие в световната история ни подтиква към духовен
размисъл и към вникване в неговото съдържание.
Не можем да
говорим за Възкресението Христово, без да погледнем към Кръста на
Голгота, защото те са неделимо свързани помежду си.
Кръстната смърт
на Богочовека Иисус Христос бе в плана на Божието домостроителство
като безусловно необходима в делото на изкуплението. Иисус Христос
често напомня, че Той е дошъл на земята, за да пострада и умре;
че тази смърт е предсказана от старозаветните пророци (срв. Лука
24:26-27; 22:22. Йоан 3:14-15); че когато бъде издигнат на Кръст,
ще привлече всички към Себе Си (Йоан 12:32).
В духа на тези
Христови слова, разкриващи необходимостта от кръстната Му жертва
и нейното значение, е и проповедта на апостолите. Те наричат смъртта
на Иисус Христос изкупителна жертва за нашите грехове (срв. Рим.
8:3. Евр. 9:26. 1 Йоан. 4:10). Иисус Христос е Първосвещеникът,
Който принася жертва за греховете и Сам е жертва, т. е. принасящ
жертва и приносим в жертва (срв. Евр. 5:1-10; 7:26-28; 9:11-19;
10:1-28).
Изкуплението
на човечеството от греха не започна на Голгота. Там то завърши,
а началото му е още при Боговъплъщението, прониква целия земен живот,
учение и служение на Иисус Христос. Кръстната смърт е завършителният
момент на жертвоприношението Христово. Свърши се! (Йоан
19:30), казал Спасителят, умирайки на Кръста. Жертвоприношението
свърши, жертвата е принесена.
Иисус Христос
принесе Себе Си в жертва не само като човек, но и като Син Божи,
т. е. като Богочовек. Именно поради това Неговата жертва има универсално
значение, което е неизмеримо с човешка мярка. Смъртта на Богочовека
заменила смъртта на всички човеци.
Иисус Христос
претърпял страдания и смърт в изпълнение волята на Своя небесен
Отец (срв. Йоан 6:38). Христос принесъл Себе Си в жертва доброволно,
а не по принуда (срв. Йоан 10:17-18). Кръстната жертва за спасението
на човечеството е жертва на любовта Божия към сътворения от Бога
свят (срв. Йоан 3:16).
Човешката история
знае много случаи, когато хора на смелия дух и чистите пориви са
умирали в името на възвишени идеали, в името и за благото на другите.
И тяхната жертва е служела и служи за пример на поколенията. Но
няма случай в историята, когато и най-смелият герой след като е
пожертвал живота си, да го върне отново. Това е така, защото никой
няма власт над смъртта. Такава власт има само Бог, Който е Господар
на живота и на смъртта. Синът Божи, Богочовекът Иисус Христос е
единственият, Който пожертва Своя живот на Голгота за изкуплението
на човечеството от греха и смъртта. И същевременно Той е единственият,
Който чрез смъртта Си победи смъртта и възкръсна в третия
ден, според Писанията (чл. 5 от Символа на вярата).
Възкресението
Христово е неповторимо спасително събитие в цялата човешка история.
В него и чрез него се утвърждава и напълно се възприема Голготската
жертва. Без Възкресението Кръстната смърт се обезсмисля, както се
обезсмисля и Възкресението без Кръста. Ако Христос не е възкръснал,
то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра... Но ето, Христос
възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък (1 Кор. 15:14,
20). Основата на апостолската проповед е Възкресението Христово.
Възкресението
на Иисус Христос е най-убедителното доказателство, че всеки един
от нас ще бъде възкресен, защото Христос възкръсна като Човек. С
Неговото Възкресение е поставено началото на възкресяването на човеците.
Ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в
Иисуса Бог ще приведе с Него (1 Сол. 4:14). Знаем, че
Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса,
убедено свидетелства светият апостол (2 Кор. 4:14).
Възкресението
Христово е пълно осмисляне и оправдание на Кръстната жертва. Човечеството
не познава друго религиозно учение, което преди радостта да разкрива
смисъла на страданията, преди тържеството да говори за унижението
и на основата на унижението да утвърждава радостта. И това е така,
защото християнството единствено има за основоположник не човек,
а Богочовек. Като Божи Син Иисус Христос е дал съвършено, божествено
учение, като Човек го е облякъл във възможно най-подходяща човешка
форма, засвидетелствал го е чрез личния Си живот, утвърдил го е
чрез Кръстната Си смърт и го е запечатал със славното Си Възкресение.
Проникната
от силата и значението на Христовото Възкресение, Православната
църква го отразява богато в иконографията, възвеличава го с подходящи
слова и богослужебни песнопения. Едно от песнопенията, което е намерило
широко място в богослужението, гласи: Като видяхме Христовото
възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък
е безгрешен. На Твоя кръст се покланяме, Христе, и Твоето свето
възкресение възпяваме и славим. Защото Ти си наш Бог, освен Тебе
другиго не знаем, и с Твоето име се именуваме. Дойдете, всички верни,
да се поклоним на светото Христово възкресение, защото, ето - чрез
кръста дойде радост за целия свят. Всякога, благославяйки Господа,
нека възпяваме Неговото възкресение, защото Той, като претърпя разпятие,
със смърт смъртта разруши.
С тези молитвени
слова поздравяваме всички чеда на Православната ни Българска църква
в пределите на нашата татковина и тези, които са извън нея.
Благословението
на възкръсналия Христос да бъде над всички вас и над вашите домове.
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА СВ. СИНОД:
†
МАКСИМ - ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ
ЧЛЕНОВЕ НА
СВ. СИНОД:
†
Врачански митрополит КАЛИНИК
† Сливенски
митрополит ЙОАНИКИЙ
† Пловдивски
митрополит АРСЕНИЙ
† Видински
митрополит ДОМЕТИАН
† Варненски
и Великопреславски митрополит КИРИЛ
† Американски,
Канадски и Австралийски митрополит ЙОСИФ
† Западно-
и Средноевропейски митрополит СИМЕОН
† Великотърновски
митрополит ГРИГОРИЙ
† Русенски
митрополит НЕОФИТ
† Неврокопски
митрополит НАТАНАИЛ
† Плевенски
митрополит ИГНАТИЙ
† Старозагорски
митрополит ГАЛАКТИОН
† Ловчански
митрополит ГАВРИИЛ
|