ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО ПАСХАЛНО ПОСЛАНИЕ


„Тоя ден Господ е сътворил; да се зарадваме и развеселим в него” (Пс. 117:24).


ВЪЗЛЮБЕНИ ЧЕДА НА СВЕТАТА НИ ЦЪРКВА,

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!


Осенени сме от силата на пасхалната радост, която ни дарява празникът на празниците и тържеството на тържествата - славното Христово Възкресение. Това най-велико събитие в световната история ни подтиква към духовен размисъл и към вникване в неговото съдържание.
Не можем да говорим за Възкресението Христово, без да погледнем към Кръста на Голгота, защото те са неделимо свързани помежду си.
Кръстната смърт на Богочовека Иисус Христос бе в плана на Божието домостроителство като безусловно необходима в делото на изкуплението. Иисус Христос често напомня, че Той е дошъл на земята, за да пострада и умре; че тази смърт е предсказана от старозаветните пророци (срв. Лука 24:26-27; 22:22. Йоан 3:14-15); че когато бъде издигнат на Кръст, ще привлече всички към Себе Си (Йоан 12:32).
В духа на тези Христови слова, разкриващи необходимостта от кръстната Му жертва и нейното значение, е и проповедта на апостолите. Те наричат смъртта на Иисус Христос изкупителна жертва за нашите грехове (срв. Рим. 8:3. Евр. 9:26. 1 Йоан. 4:10). Иисус Христос е Първосвещеникът, Който принася жертва за греховете и Сам е жертва, т. е. принасящ жертва и приносим в жертва (срв. Евр. 5:1-10; 7:26-28; 9:11-19; 10:1-28).
Изкуплението на човечеството от греха не започна на Голгота. Там то завърши, а началото му е още при Боговъплъщението, прониква целия земен живот, учение и служение на Иисус Христос. Кръстната смърт е завършителният момент на жертвоприношението Христово. „Свърши се!” (Йоан 19:30), казал Спасителят, умирайки на Кръста. Жертвоприношението свърши, жертвата е принесена.
Иисус Христос принесе Себе Си в жертва не само като човек, но и като Син Божи, т. е. като Богочовек. Именно поради това Неговата жертва има универсално значение, което е неизмеримо с човешка мярка. Смъртта на Богочовека заменила смъртта на всички човеци.
Иисус Христос претърпял страдания и смърт в изпълнение волята на Своя небесен Отец (срв. Йоан 6:38). Христос принесъл Себе Си в жертва доброволно, а не по принуда (срв. Йоан 10:17-18). Кръстната жертва за спасението на човечеството е жертва на любовта Божия към сътворения от Бога свят (срв. Йоан 3:16).
Човешката история знае много случаи, когато хора на смелия дух и чистите пориви са умирали в името на възвишени идеали, в името и за благото на другите. И тяхната жертва е служела и служи за пример на поколенията. Но няма случай в историята, когато и най-смелият герой след като е пожертвал живота си, да го върне отново. Това е така, защото никой няма власт над смъртта. Такава власт има само Бог, Който е Господар на живота и на смъртта. Синът Божи, Богочовекът Иисус Христос е единственият, Който пожертва Своя живот на Голгота за изкуплението на човечеството от греха и смъртта. И същевременно Той е единственият, Който чрез смъртта Си победи смъртта и „възкръсна в третия ден, според Писанията” (чл. 5 от Символа на вярата).
Възкресението Христово е неповторимо спасително събитие в цялата човешка история. В него и чрез него се утвърждава и напълно се възприема Голготската жертва. Без Възкресението Кръстната смърт се обезсмисля, както се обезсмисля и Възкресението без Кръста. „Ако Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра... Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък” (1 Кор. 15:14, 20). Основата на апостолската проповед е Възкресението Христово.
Възкресението на Иисус Христос е най-убедителното доказателство, че всеки един от нас ще бъде възкресен, защото Христос възкръсна като Човек. С Неговото Възкресение е поставено началото на възкресяването на човеците. „Ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него” (1 Сол. 4:14). „Знаем, че Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса”, убедено свидетелства светият апостол (2 Кор. 4:14).
Възкресението Христово е пълно осмисляне и оправдание на Кръстната жертва. Човечеството не познава друго религиозно учение, което преди радостта да разкрива смисъла на страданията, преди тържеството да говори за унижението и на основата на унижението да утвърждава радостта. И това е така, защото християнството единствено има за основоположник не човек, а Богочовек. Като Божи Син Иисус Христос е дал съвършено, божествено учение, като Човек го е облякъл във възможно най-подходяща човешка форма, засвидетелствал го е чрез личния Си живот, утвърдил го е чрез Кръстната Си смърт и го е запечатал със славното Си Възкресение.
Проникната от силата и значението на Христовото Възкресение, Православната църква го отразява богато в иконографията, възвеличава го с подходящи слова и богослужебни песнопения. Едно от песнопенията, което е намерило широко място в богослужението, гласи: „Като видяхме Христовото възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен. На Твоя кръст се покланяме, Христе, и Твоето свето възкресение възпяваме и славим. Защото Ти си наш Бог, освен Тебе другиго не знаем, и с Твоето име се именуваме. Дойдете, всички верни, да се поклоним на светото Христово възкресение, защото, ето - чрез кръста дойде радост за целия свят. Всякога, благославяйки Господа, нека възпяваме Неговото възкресение, защото Той, като претърпя разпятие, със смърт смъртта разруши.”
С тези молитвени слова поздравяваме всички чеда на Православната ни Българска църква в пределите на нашата татковина и тези, които са извън нея.
Благословението на възкръсналия Христос да бъде над всички вас и над вашите домове.

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД:

МАКСИМ - ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ


ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД
:

Врачански митрополит КАЛИНИК
Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
Пловдивски митрополит АРСЕНИЙ
Видински митрополит ДОМЕТИАН
Варненски и Великопреславски митрополит КИРИЛ
Американски, Канадски и Австралийски митрополит ЙОСИФ
Западно- и Средноевропейски митрополит СИМЕОН
Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ
Русенски митрополит НЕОФИТ
Неврокопски митрополит НАТАНАИЛ
Плевенски митрополит ИГНАТИЙ
Старозагорски митрополит ГАЛАКТИОН
Ловчански митрополит ГАВРИИЛ


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
                      

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!