Християнската вяра се основава на твърдия фундамент на Словото Божие, което многократно се е доказало в живота и цялата история на човечеството.
Краеъгълен камък в основата на тази вяра, нейната опора представляват пророчествата в Свещеното Писание и тяхното изпълнение. Смайващо е не само количеството действително изпълнени пророчества, но и тяхната детайлност.
Особено ни впечатляват пророчествата, отнасящи се до Месия, записани от пророк Исаия още 700 години преди Рождество Христово (срв. 52 и 53 глави от Книгата на пророк Исаия). Какви са коментариите в равинистичната литература?
Макар при по-задълбочено изследване приведените места безсъмнено да указват на Иисус, то сред съвременните равини, тълкуващи Писанието и непризнаващи Иисус за Месия, е разпространено мнението, че св. прор. Исаия в тези глави имал предвид страдащия Израилски народ. Винаги обаче сред равините са се намирали и такива, които искрено търсели истината и без предубеждение изяснявали Писанието.
Така например Равин Моисей Алшейх (1508-1600) за 53 глава на пр. Исаия пише: „Нашите равини единогласно признават и поддържат мнението, че пророкът говори за Царя Месия, и ние сами ще се придържаме към това мнение.”
Исаак Абрабанел (1437-1508) свидетелства: „Това представлява мнението на нашите собствени учени в по-голямата част от техните тълкувания (мидрашим).”
Равин Йефет бен Али (втората половина на Х век) говори: „Лично аз съм склонен да считам, че това пророчество на Исаия следва да се разглежда като указване на Месията.”
Абраам Фарисол (1451-1526) утвърждава: „В тази глава, както се вижда, се намират достойни за внимание сходства и указания на делото на Месията на християните и на събитията, които, както се твърди, имат към Него отношение. Няма никакво друго пророчество, основната тема на което тъй непосредствено да се отнася до Него.”
Таргум Йонатан (IV век) привежда към Ис. 52:13 - „Ето, Моят Раб, Месия...”.
Херсонид (1288-1344) говори в коментария си към Книга Второзаконие 18:18 - „Месия действително представлява такъв пророк, какъвто е описан в стиха „Ето, Моят Раб ще бъде благоуспешен (Ис. 52:13)”.
Мидраш Танхума към Ис. 52:13: „Той се е възвисил по-горе от Авраама, и се възнесъл по-високо от Моисей, и се възвеличил над архангелите.”
Ялкут Шимони пише на равин Йосиф Кара бен Симон (ХII век) относно краеъгълния камък в пророчеството на Захария (4:7): „Той (Царят, Месията) е повече от патриарсите, както е казано за Него: „Ето, Моят Раб... ще се възвиси и възнесе и възвеличи” (Ис. 52:13).
Маймонид (1135-1204) писал на равин Алфаси бен Якобу: „Така говори Исаия, когато в свое време пророчествувал, че Неговите царе (на Месия) ще го слушат. Той говори: „Царете ще затворят пред Него своите уста, понеже ще видят това, що не са говорили, и ще узнаят онова, което не са чували” (Ис. 52:15). И отново Исаия говори, че Той (т. е. Месия) ще дойде, непризнавайки ни баща, ни майка: „Защото Той застава пред Него като младочка и като филиз от суха земя” (Ис. 53:2).
Мидраш Танхума: „Равин Нахман говори: „Думата мъж в откъса от Числ. 1:4 „... по един човек (в оригинала мъж), който в своя род е главен”, се отнася към Месия, Син Давидов, както е написано: „Ето Мъж - Неговото име е Младочка” (Зах. 6:12), както Йонатан тълкува: „Ето Мъж - Месия”, така е и казано: „Мъж на скърбите и познал болката” (Ис. 53:3).
Талмуд Санхедрин (98б): „Месия... какво е Неговото име? Учениците от школата на равина (Иехуда а-Насси, един от авторите на Мишна) са говорили: „Холайя (Болният), както е написано: „Наистина, Той понесе нашите недъзи (болести)”.
Песикта Раббати (ок. 845 г.) за Ис. 61:10 - „Веднъж през месец Нисан ще се надигнат патриарсите и ще кажат (на Месия): Ефраиме, наш Праведни Помазанико, макар да сме Твои прародители, Ти си повече от нас, понеже Ти понесе греховете на нашите деца, както е речено: „Но Той взе върху Себе Си нашите немощи и понесе нашите болести, а ние мислехме, че Той е бил поразяем, наказуем и унижен от Бога. Но Той беше наранен заради нашите грехове и мъчен поради нашите беззакония; наказанието за нашия свят се стовари на Него, и посредством Неговите рани се изцелихме.”
Равин Симеон бен Йохай (II век), Зоар, част II, стр. 212, и част III, стр. 218 (Амстердамското издание): „Ето в градината Едем стои дворец, наричан „Дворец на синовете на болестта”. В този дворец пристига Месия и призовава всички болести, страдания и наказания. И те идват и отиват върху Него. И ако Той не ги бе снел от Израиля и не ги бе поел върху Себе Си, то не би се намерил човек, способен да понесе наказанието на Израил за престъпването на Закона, и това е написаното: „Той понесе нашите болести” (Ис. 53:4).
- Когато съобщили на Месия за нищетата на Израиля в робство и за злите сред него, които не радеят да познаят своя Господ, то издигнал Той Своя глас и заплакал за тяхното зло-нравие, както е написано: „Но Той бил наранен за нашите грехове”.
- Когато Израил живеел в светата земя, с молитви и жертвоприношения се отнемали от тях греховете им, скърбите и нуждите, а сега от децата на света ги взима Сам Месия. Когато Светията, да бъде Той благословен, пожелал да възстанови децата на света, Той предал на мъчение една праведна Личност из техните среди, и чрез нея всички се спасили. Откъде ни е известно това? Така е писано: „Той наранен беше за нашите грехове и измъчван заради нашите беззакония”.
Равин Илия де Видас (ХVI век): „Той наранен беше за нашите грехове и измъчван заради нашите беззакония означава: понеже Месия носи нашите беззакония, следствие на които представляват Неговите безгранични мъчения, то оттук произтича, че който не признава, че Месия страда заради нашите грехове, този трябва сам да понесе страдания за своите грехове”.
Сифре: „Равин Йосе Галилейски е казал: „Ела и се научи - на заслугите на Царя Месия и наградата на праведността - от първия човек, който, едва получил една заповед, една забрана, веднага я престъпил. Помисли колко смърти е причинил той на себе си, на своето поколение и на поколенията след него до скончания века. Кое е по-голямо - милосърдието или отмъщението? Той отговорил: „Отмъщението е по-малко”. И колко по-високо е Царят Месия, Който претърпява страдания и смърт заради нарушителите на Закона (както е писано „Той наранен биде... и т. н.), и по този начин оправдава всички поколения. Това е значението на думите „Господ възложи върху Него греховете на всинца ни”.
Мидраш към Книга Рут 2:14: „Той (Вооз) говори за Месия: „Ела тука” обозначава „приближи се до трона”, „и яж хляб” - има се предвид „хляба на царството”, „и потопи своя залък в оцет” - означава страданията (на Месията), както е казано: „Но Той беше наранен заради нашите грехове и измъчван поради нашите беззакония”.
Равин Елиезер бен Калир (ок. IХ в.) написал следната молитва-мусаф: „Нашият праведен Месия ни изостави. Ужас ни обзе. Няма Го Онзи, Който би ни оправдал. Той взе върху Себе Си нашите беззакония и бремето на нашите престъпления и бе измъчван за нашите беззакония. На Своите плещи Той понесе нашите грехове, за да получим помилване за нашата неправедност. Трябва чрез Неговите рани да получим изцеление във времето, когато Вечният отново ще Го сътвори.”
Равин Мойше, „Проповедник” (ХI век), пише в коментария си към Първа Книга Моисеева (Битие): „От самото начало Бог сключил завет с Месията и Му рекъл: „Мой Праведни Месия, греховете на тия люде, които са предназначени за Тебе, ще Ти бъдат тежко бреме...”, а Той отговорил: „Аз охотно ще приема тези мъчения, за да не погине и едного из Израиля”. Без отлагане Месията взел върху Себе Си всички мъчения по голямата Си любов, както и било предречено: „Той измъчван бе, но страда доброволно”.
Песикта (към Ис. 61:10): „Големи окови бяха възложени върху Тебе (Месия), както е писано: „От окови и съд Той беше взет; но Неговия род кой ще изясни? Понеже Той е откъснат от земята на живите; за престъпленията на Моя народ претърпя казън”, и както е казано: „Но Господ възложи върху Него греховете на всинца ни” (Ис. 53:6).
Тези изказвания на забележителни познавачи на Свещеното Писание потвърждават, че обещаният на Израил в Стария Завет (евр. Танах) Месия е не някой друг, но Иисус Христос, родилият се от еврейската Девица във Витлеем, отхвърленият от Своя народ, разпънатият и на третия ден възкръсналият. За Него говорят всички пророчества за Спасител, които намираме в Писанието. На това, че тъкмо Този е обетованият Спасител, сочат и находящите се в Новия Завет (евр. Берит Хахадаша), който изцяло е посветен на Иисуса Христа, многобройни посочки и цитати от Стария Завет, и в частност, на 53-та глава от Книгата на свети пророк Исаия.
Виж: Стар Завет - Ис. 52:13-15; 53:1-12; Нов Завет - Йоан 12:37-38; Мат. 8:16-17; Лука 22:37; Марк 15:27-28; 1Петр. 2:22; 24-25; Деян. 8:32-35.
Предлагаме на читателите сами да направят извод за това дали книгите на Стария и Новия Завет представляват единно Свещено Писание, Слово, откриващо на хората Господа, и каква е връзката между Месията, обещан в Стария Завет чрез пророците, и Иисус Христос.

E-книги