Преображение Господне в св. Четиридесетница
В
богослужебния цикъл на Православната църква прославянето на нашия
Спасител и страстите Христови присъстват неотменно свързани.
Например
богослужебните текстове и песнопения, посветени на празника Преображение
Господне ни спомнят страданията и кръстната смърт на Иисус Христос.
По същия начин като се приближаваме към страстите Христови, св.
Четиридесетница ни припомня, че разпнатия на кръста Христос е
явилият се на Тавор в ослепителното сияние на Божествената си
природа Спасител.
Във втората
неделя от Великия пост Православната църква чества паметта на
св. Григорий Палама, основател на исихаст-ката школа. Централна
част от неговото учение е темата за нетварната Таворска светлина
и възможността за лично преображение чрез общение с Бога. В Западната
църква, вероятно по древна традиция, Преображение Господне е залегнало
в евангелското четиво на същата неделя. Така с темата за прославянето
на Божествената природа на Богочовека Христос св. Четиридесетница
ни повежда по пътя на нашето лично преобразяване.
Нашето преображение
в Христовото име, чрез Неговото Слово и в Неговия образ, ни прави
онтологично и есхатологично съучастници в Неговата слава, славата
на Царя на Царете и на Агнеца, Който взе върху Си греховете на
света.
Човешката
природа се преобразява в общението с Бога, в което трябва да участваме
духовно и физически, с цялото си сърце и душа и с всичкия си разум.
Възможността
за преобразяване на личността, към което е устремен всеки християнин,
ни свързва с Преображение Господне - едно свръхестествено според
нашите виждания събитие, едно чудо, което този път не произлиза
от вярата на присъстващите, а от Самия Бог, както свидетелства
Евангелието.
Защо нашият
Спасител трябваше да се яви в славата Си на Син Божий непосредствено
преди да започнат Неговите страдания? Той като Съвършен Бог и
Съвършен Човек нямаше нужда от това.
Но Неговите
ученици, св. апостоли, трябваше да станат очевидци на Божията
сила и слава, за да утвърдят все още крехката си вяра в Божествената
природа на Иисус Христос. Това събитие неслучайно става след като
Иисус Христос оставя Галилея и тръгва за Йерусалим, знаейки това,
което ще последва - Синът Човечески ще бъде предаден на съд, ще
страда, ще умре и след три дни ще възкръсне.
Не напразно
Бог Отец още веднъж чрез словата Си потвърждава Божествената природа
на Единородния Си Син, като нарежда на онези, които Го следват:
Него слушайте!. За да укрепи св. апостоли да последват
Господа и посредством дадената им свише благодат да поемат пътя
на страданията и да отдадат живота си за Христа.
По същия
начин св. Четиридесетница ни припомня славата на Иисус Христос
малко преди Неговата кръстна смърт и Възкресението Му, за да ни
утвърди в нашата лична Четиридесетница, в която ни предстои да
преобразим вътрешно и външно своята личност, като умрем и възкръснем
за Христа, като изповядаме своята вяра в Св. Троица и се приобщим
с Тялото и Кръвта на нашия Спасител.
Евангелското
четиво във втората неделя от Великия пост също ни раз-крива силата
на Божествената природа в Личността на Иисус Христос. В него е
залегнала историята за изцеряването на парализирания от Капернаум.
Така евангелието
ни подтиква да размислим за чудото като за свръхестествен феномен,
в сравнение с онтологично заложените закони в материалната среда
или природа, или като нещо естествено и нормално, когато се отнася
до акт или действие, извършено от Бога.
Евангелското
четиво ни въвежда в обстановката на един обикновен капернаумски
дом, където Иисус Христос благовести словото Божие, заобиколен
от множество хора. Сред тях е и един болен, парализиран човек,
който изтласкан от тълпата не може да доближи Иисус Христос, затова
е спуснат от носещите го през покрива.
В Евангелието
се казва, че Иисус, като видял тяхната вяра, казал на парализирания:
чедо, прощават ти се греховете (Марк 1:15).
Намиращите
се там книжници, изпълнени със съмнение в Неговото дело, се питали:
Кой може да прощава грехове, освен един Бог? Иисус,
четейки в сърцата им, отговорил, като ги попитал: Кое е
по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли,
или стани, вземи си одъра и ходи? И преди да извърши чудното
изцеление на болния, им засвидетелствал Своята природа и сила
с думите: Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на
земята да прощава греховете: тебе казвам: стани, вземи си одъра
и върви у дома си.
Ето как вярата,
засвидетелствана от просещия изцеление, и силата на Богочовека
преобразяват естествените природни закони, когато се касае до
спасението на човешката душа.
Истинската
вяра е неразривно свързана със свободната воля и делото. Тоест
с физическия акт както от страна на човека, който проси и се нуждае
от Божията намеса, така и от страна на Спасителя, Който с благодатта
и силата на Своето спасително слово променя физическите закони
и върши чудо, според нашите човешки възприятия и сетива.
Но в кой
момент се извършва чудото? Къде трябва да търсим неговата същност
- в нещо вътрешно, зависещо от нас самите, или в нещо външно,
свръхестествено, което не зависи от човека? В изповедта на вярата
или в акта на самото физическо преобразяване?
За да бъде
извършено подобно преобразяване на творението, е нужно преди всичко
вяра и воля за промяна. Трябва да направим първата крачка, да
положим усилия, след което Бог ни взима в Своите ръце като Творец
и Създател. Нужно е да станем истински съсъди за благодатта на
Св. Дух, за да може Бог да действа в нас и да ни промени.
Ето това
е чудото, Божият отговор на нашата лична и на всички християни
молитва; отговор, в който получаваме своето изцеление, вяра и
надежда за нов живот. Живот в Иисуса Христа.
|