Св. Григорий Синаит
За духовната прелест
Велика
противница на истината, влачеща днес мнозина към гибел, е прелестта.
Чрез нея в душите на духовно ленивите се е възцарило тъмно невежество,
отделящо ги от Бога, така че те не знаят има ли Бог, Който ни
просвещава и подбужда към деятелност, или пък вярват в Него само
(теоретично) чрез непотвърдено в практиката слово, не на дело.
Такива хора приписват свидетелствата за Бога само на древните,
като изключват Неговото присъствие и явяване в тяхното съвремие.
Свидетелствата за Бога от Свещеното Писание те приписват на други
автори, които не са истинските (оспорват автентичността им- б.
пр.), като по този начин хулят Името Му. Изясняват Писанията само
чувствено, да не кажем по юдейски, като съвсем отричат дейното
познание на благочестието. Те отхвърлят пробуждането и преобразяването
на душата още тук чрез силата на възкресението, а самите те безумно
се стремят да се упокояват в гробовете. С такъв вид
духовна прелест са свързани три страсти: неверие, коварство и
нехайство. Те се пораждат една друга и взаимно се поддържат. Неверието
е учител на коварството, а коварството е спътник на нехайството,
което води до пълна леност. Или обратното - нехайството поражда
коварство, коварството е майка на неверието, тъй като всеки коварен
е и неверен, а неверният няма в себе си боязън от Бога. От липсата
на страх Божи произлиза нехайството - майка на духовната небрежност,
поради която не се трудим да постигнем доброто, а вършим най-различни
злини.
Истинското
богопознание и вярното познание за истината се заключава в съвършената
православност на догматите.
Бих желал
ти точно да знаеш за прелестта, да се предпазваш от нея, та да
не би, подведен от неведението, да повредиш и погубиш душата си.
Свободата
на избора у човека много лесно го склонява към общуване с враговете
(демоните - б. пр.), особено при неопитните като най-преследвани
от тях. В близост около новоначалните или самонадеяните бесовете
обикновено разстилат мрежите на гибелните помисли и мечтания и
приготвят рововете на падението им, тъй като и техният (душевен)
град е под властта на другоземци (нечистите духове - б. пр.).
И не трябва да се учудваме, ако видим някой от неопитните изпаднал
в съблазън или в изстъпление на ума, или прелъстен, или приел
нещо чуждо на истината, или говорещ неуместни неща поради неопитност
и неведение. Или как друг, разпростирайки се в разсъжденията си
за истината, говорейки невежо и без да се усети, едно вместо друго,
не е в състояние правилно да каже как всъщност стоят нещата. Такъв
човек може мнозина да уплаши със строгостта си, а върху истинските
подвижници да предизвика насмешки и порицания чрез своето безумство.
И няма нищо
изненадващо в това, че някой начинаещ след много трудове и старание
пада в прелест.
Помненето
на Бога, или умната молитва, е деятелност, по-висша от всички
други. Тя заедно с любовта Божия се явява като една от главните
добродетели. Но онзи, който желае с безсрамие и наглост да се
приближи до Бога и който се сили да Го придобие в себе си, такъв
лесно се побеждава от демоните заради това, че търси да достигне
целта си преждевременно, самонадеяно и дръзко, не съгласно с личното
си духовно състояние, влачен от тщеславие.
На силните
и съвършените е присъщо сами винаги да се борят с демоните и непрестанно
да простират срещу тях духовен меч - словото Божие (вж. Ефес.
6:17). А ти, ако пребъдваш в безмълвие и очакваш да бъдеш с Бога,
никога не приемай каквото и да било чувствено или духовно, което
ти се представя извън теб или отвътре, та дори това да е Христовият
образ или ангелоподобен, или облик на светец, или ако в ума ти
просветва и се отпечатва някаква светлина. Умът и сам по себе
си има способността да мечтае. Той лесно може да построи образите
на нещата, към които се стреми и да причини вреда на невнимаващите
в себе си. Така споменът за доброто и за злото обикновено внезапно
формира умствени образи и води към мечтателност. Оттук човекът
става мечтател, а не молитвеник. Затова бъди внимателен да не
си навредиш като повярваш прибързано на нещо по силата на увлечението
си, дори то да ти е изглеждало добро, без да си се допитвал преди
това и без щателно да си изследвал.
Бог не негодува
срещу оня, който, внимавайки в себе си заради избягването на духовната
прелест, не приема никакви знамения, дори да е възможно да са
от Бога, ако не се е допитвал преди това до опитните. Такъв по-скоро
получава Божията похвала като благоразумен и мъдър.
Впрочем,
не трябва да се пита всеки, но само този, на когото е поверено
духовното наставление на другите, който се отличава с добродетелния
си живот и, според Писанието, бидейки беден, другите обогатява
(вж. 2Кор. 6:10). Случвало се е немалко неопитни ръководители
да навредят на мнозина неразумни, за което след смъртта ще бъдат
съдени.
Правото на
духовно ръководство принадлежи не на всички, но само на тези,
на които е даден дар за божествено разсъждение или, както казва
Апостолът, за различаване на духовете (вж.1Кор. 12:10) и които
разделят с меча на словото онова, което е лошо от онова, което
е добро.
Да постигнеш
истината и да бъдеш чист от сквернотата, несъвместима с благодатта
- това е труд немаловажен, защото дяволът обикновено представя
своята прелест във вид на истина, особено на новоначалните, и
преобразува своето коварство в духовен вид. Ето защо стремящият
се към чистата молитва пристъпва към питане и съвети от опитните
с велик трепет и дълбока печал за собствената си греховност, като
оплаква постоянно греховете си, със скръб и страх от адските мъки,
отпадането от Бога и вечната раздяла с Него. Щом дяволът види
някого, който живее с този плач, той не се задържа дълго при него,
защото се бои от смирението, произведено от плача.
|