Ловчански митрополит Гавриил, свещ. Кънчо Кабадийски

     Според християнските православни възгледи, на човека е отредена централна роля в Божието мироздание (Бит. 1:28). Неговите действия и решения определят посоката на общото развитие на света. Нещо повече, той носи цялата отговорност както за всичко, случило се досега, така и за онова, което предстои да се случи. Не някой друг, но само човекът носи образа Божий в себе си: Рече Бог: да сътворим човека по Наш образ и по Наше подобие; и да господарува над морските риби и над небесните птици... (Бит. 1:26).

     Но човекът в своето богоподобие има властта да господарува и над самия себе си, над обществото си, над културата си. Това е така, защото човекът е свободен, свободен онтологически ­ по сътворение, по същност, по дар Божи. Свободен е да управлява живота си и дори да му сложи край, да избира и определя идентичността си, приятелствата си, идеите на които да служи или въобще да не служи на никакви идеи; свободен е да избере и своята участ във вечността.

     Как днес извън Църквата се разбира и осъществява тази свобода? Как се осъществява призванието на човека в земната история, в нашия тукашен сетивен свят.

     Съвременното човечество се движи в посока, която си е определило по свои собствени мотиви, лишени от всякаква духовна санкция. На тази плоскост, отхвърляйки и Бога, и ближния, се движат съвременните световни процеси.

     Днес се създават нови видове управления, които се опитват да обхванат дори личния живот на хората. Размиват се старите граници ­ географски, политически, икономически, нравствени. Извършва се една нежна диктатура от нов тип, изискваща промени във всички и във всеки. Трябва ли винаги да казваме да? Къде е мястото на отделния човек в този процес? Как новото управление и новите глобални стратегии ще променят живота му?

     В своята Социология на господството Макс Ведър твърди, че най-чистият тип господство се осъществява посредством бюрократичен щаб за управление.

     Глобалното управление обаче, сега изисква нещо повече от обикновена бюрокрация. Вече става въпрос не за една държава с нейния вътрешноуправленски бюрократичен апарат. Нещата излизат извън националното и държавното. Вече говорим за една мултинационална и, колкото и странно да звучи, дори за една мултидържавна държава ­ първо голямото европейско село, а после и голямото световно село. Западната цивилизация вече е разработила технологията на глобалната всепроникваща власт. Нито една от бившите световни империи досега не е имала възможност за това. В близкото минало, за да бъде приведено в дознание на гражданите едно разпореждане е трябвало доста време ­ дни до седмици, дори месеци. Ако пътищата, например, са непроходими, а средствата за комуникация лоши, това пряко се отразява на възможностите за контрол.

     Днес средствата за контрол и начините за събиране на информация са несравнимо по-ефикасни от когато и да било. Човекът, неговият бит, дом и даже възгледите му стават все по-прозрачни.

     Развитието на икономиката през последните 100 години доведе до пълна зависимост на всички граждани от държавата. Първата стъпка по този път бе унищожаването на независимото стопанство и създаването на регионални пазари. Днес човек, който не е включен в активни взаимоотношения с града, не е в състояние дори да изхрани семейството си.

     Следващата крачка бе създаването на национални пазари. Накрая, през ХХ в., се създаде системата на световната икономика, в която цели страни са изгубили своята независимост. Що се отнася до отделния човек, материалното му състояние, благата, които той произвежда и употребява ­ всичко се намира под влиянието и контрола не само на държавата, но и на една наддържавна международна общност.

     Това е твърде ефикасна система от гледна точка на икономическото развитие. Но тя води до едно следствие, което може да се окаже съдбоносно ­ човекът губи навиците си и нагласата си за самостоятелен живот. Степента на неговата зависимост от външния свят, вместо да намалее, многократно е нараснала. Днес той не е толкова зависим от природата и стихиите, но е буквално заробен от доставките на горива и енергия, а все повече и от електронния информационен поток.

     Но, когато всички се лишават от своята суверенност ­ и хора, и държави ­ кой поема властта над тях? Международни управленски структури, които нямат свое отечество, но имат финансови и политически интереси по целия свят.

     Тъй като навлизаме в чуждата нам територия на политологията, нека дадем думата на специалиста. В своето изследване Краят на цивилизацията или зигзагът на историята Анатолий Неклеса пише: Съвременната глобална архитектура явно се гради по други мерки, а не според демокрацията. Така си и остана примамлив мираж представата за универсалния парламент на хора, притежаващи еднакво право на глас. Напротив, в момента става определено смаляване и упадък на авторитета и влиянието на широките политически форуми, като паралелно с това се засилват по-тесните елитарни общества.

     През целия геополитически размах на своята дейност, новият световен ред не изпуска от своето полезрение и живота на обикновения гражданин. Създават се механизми, които ще позволят животът на човека да стане още по-прозрачен. Например, чрез въвеждането на електронните пари и електронната търговия.

     Мнозина днес виждат опасност в разните знаци на Антихриста, както наричат баркода, цифрите в новите документи за самоличност и т. н. Да се вярва, че някакви знаци и кодове могат да действат върху съвестта и свободната воля на психически здрав човек, би означавало да отдаваме прекалено голямо значение на някои явления, свързани с идолопоклонството, а ние знаем, че идолът в света е нищо (1 Кор. 8:4). Но остава важният въпрос: това заиграване със свръхтехнологиите доколко би могло да застраши духовната ни свобода?

     Информационната цивилизация днес прави възможно активното, бързо и успешно, но най-вече доброволно формиране на определен светоглед у хората. Не случайно всеки тоталитарен режим веднага започва своя културна революция... Всички трябва да бъдат ограмотени, за да четат подходящите вестници и книги, да гледат подходящите телевизионни предавания и филми и т. н. В крайна сметка, това може да доведе до откъсване на човека от нормалното и естествено течение на живота, а също и от традиционната му ценностна система, до изграждане у него на ново съзнание. Съзнание, в което християнството не само не намира място, но дори предизвиква отрицателно отношение към себе си. Телевизията или Интернет например, предоставят на обикновения човек смлени, готови за консумация идейни продукти и внушения и въздействайки активно на сетивата му, много лесно може да противодействат на вътрешните усилия, които духовният живот изисква.

     Постхристиянското общество изглежда все по-трудно търпи неговите членове да изповядват някакви определени възгледи. Да не говорим, ако те са църковни. Към християнските ценности може да се проявява търпимост, но в замяна на това те са лишени от глас. Ако някой се опита да осъди в общественото пространство хомосексуализма или абортите, например, обикновено набързо му скалъпват обвинения в некоректност и нападки срещу човешките свободи. Опитно се потвърждава, че придържащите се към строги християнски възгледи имат много по-малко шансове да изградят кариера в обществото.

     Медиите, които формират общественото мнение в нашия свят, все повече лишават християнството от право на равностойна изява в сравнение с останалото множество от идейно-философски и религиозни послания. Променя се и посоката на ценностната ос, върху която се развива човешкото общество. Започва подмяна на основни ценности. Гражданинът на глобализирания свят е демократ, либерал, плуралист, човек с мнение за себе си и за света, изградено преди всичко от медийната пропаганда. Той оценява света по критерии, които са му продиктувани. И ето, че под слънцето вече има напълно законно място за злото, за всеки порок, за разврат и перверзии, за многообразните превъплъщения на онова, което в други времена е било невъзможно.

     В обобщение можем да кажем, че човешката свободна воля днес е поставена на сериозно изпитание.

     Дълг на човека като най-прекрасното Божие творение е да удържи чистотата на вярата в Бога, Който е пръв и неизменен авторитет в света. Това е възможно само в Църквата, защото нейната реалност и значението й са надсветовни. Църквата започва в историята, но продължава извън нея заедно със своите членове. Тя обитава тукашния свят, но едновременно с това е и отвъд, мистически близка с Бога. Бог е нейна граница, т. е. тя е безпределна. Но доколкото Църквата е отсамна, земна, съвсем реална в нашите сетива и представи, тя съжителства с феномените на този свят ­ доктрини, идеологии, политика, технологии, личности, интереси и т. н. Налице е обмен на взаимоотношения и взаимодействия между тях и Църквата. В този обмен, където всички възможни явления в света се изправят пред нас в своя плът и кръв, ние сме длъжни да свидетелстваме за Истината ­ Христовата Плът и Кръв.

     Един нов политически и нравствен ред не може да ни обезкуражи, нито да ни забрани да свидетелстваме, защото Спасителят ни казва: Вие сте светлината на света (Мат. 5:11-14).

     Всеки истински християнин знае и очаква: съблазън има да дойде и ще дойде. Да помним и живеем в Истината.