Последната заповед на Иисус Христос към учениците Му била: „Идете, научете всички народи” (Мат. 28:19). Изпълнявайки тази заповед и ръководейки се от Неговите думи, че те ще Му бъдат свидетели „дори до край земя” (Деян. 1:8), апостолите и учениците на Христос след Петдесетница започнали своята мисионерска дейност като достойни и безукорни работници, вярно преподаващи словото на истината (2 Тим. 2:15).
Св. ап. Андрей - апостолът на православните славяни, е посетил нашите брегове на Черно море, просвещавайки всички християни. А след това достигнал до Армения и Грузия, проникнал в планините на Осетия и Абхазия и изцяло обходил бреговете на Черно море, във Византион (дн. Цариград) ръкоположил за пръв епископ на града св. ап. Стахий (Жития на светиите, Синод. изд. С., 1974, с. 597).
Св. Епифаний Кипърски (+ 403) в каталога на основаните древни епископски катедри пише, че по-голяма част от създадените епископски катедри по бреговете на Черно море в градовете: Томи (дн. Кюстенджа), Одесос (дн. Варна), Диоспол, Месемврия (дн. Несебър), Анхиало (дн. Поморие), Аполония (дн. Созопол) - са създадени по това време.
Амасийският митрополит Антим Алексуди в известния си труд „Хронологичен каталог на архиереите от Христа”, като посочва тези от тях, които са заемали Варненската епископска катедра, за пръв епископ на град Варна поставя св. ап. Амплий в 56 г., а за втори св. ап. Карп в 59 г.
В заключителната част на своето послание до римляните ап. Павел отправя поздрави до обичаните от него в Господа Амплий и Стахий, до изпитания в Христа Апелий, до неговия сътрудник в Христа Урбан и до верните от дома на Аристовул и Наркис (Рим. 16:8-11). В друго от своите послания той споменава и св. ап. Карп, като негов близък, чийто дом е посещавал (2 Тим. 4:13). Всички тях Църквата включва в числото на 70-те апостоли (Лука 10:1) и празнува паметта им на 4 януари. Отделно на 26 май се празнува паметта на св. ап. Карп, а на 31 октомври паметта на апостолите Стахий, Амплий, Урбан, Наркис, Апелий и Аристовул. Св. ап. Стахий, поставен за епископ в Цариград от ап. Андрей, светителствал 16 години и починал в мир (свещ. И. Бухарев, Жития всех святых, Москва, 1900, с. 613). Според същото житие св. ап. Амплий бил поставен за епископ в Диоспол, а св. ап. Урбан за епископ в Македония (с. 614). В Синодалното издание на житията на светиите е посочено, че ап. Амплий е бил поставен за епископ в гр. Лида (с. 548). Според съставените от св. Димитрий Ростовски (1651-1709) жития на светиите, известни като Чети-минеи (Москва, 1897, м. Х., с. 396), св. ап. Амплиа е бил поставен за епископ в Диоспол и Одесос. Архиепископ Филарет Черниговски и други автори на жития на светиите отбелязват, че ап. Амплий е бил епископ на Диоспол, наричан още Лида.
Като се има предвид свидетелството на св. Епифаний Кипърски, че още в дълбока древност е имало епископски катедри в Диоспол и Одесос на брега на Черно море и че Одесос е попадал в провинция Мизия с главен град Марцианопол (днес при гр. Девня) и от III век и до днес се нарича Варна, възниква въпросът за местонахождението на Диоспол по бреговете на Черно море. Историческата наука приема съществуването на град Диоспол или т. нар. „Божи град” до днешния град Ямбол (ИБИГ, С., БАН, 1959, т. III, с. 89). В това отношение правдоподобно е застъпеното становище от Д. Яранов в книгата му „Името на град Ямбол” (Ямбол, 1934, с. 17-25), че Диосполис е съкратена форма на Дионисополис. Като се има предвид, че Дионисополис е името на град Балчик, напълно възможно е св. ап. Амплий да е заемал епископските катедри и в двата града. Предвид каталозите на Амасийския митрополит Антим и на св. Епифаний Кипърски, установената близост на градовете Одесос и Диоспол, празнуването паметта на апостолите на 31 октомври като свидетелство на тяхната взаимна апостолска дейност, и, че в миналото денят на тяхната памет се е празнувал като местен празник от жителите на гр. Варна особено тържествено, пренасянето на мощите на св. ап. Амплий и на св. ап. Урбан в Цариград, за да бъдат погребани заедно с тези на св. ап. Стахий, всичко това идва да потвърди по безспорен начин, твърдението на св. Димитрий Ростовски, че св. ап. Амплий е бил първият предстоятел на Варненската епископска катедра. В такъв случай нинесветителствуващият Варненски и Великопреславски митрополит Кирил се явява приемник като Варненски епископ на един апостолски мъж - св. ап. Амплий.
В „Хронологическия каталог на архиереите от Христа” на Амасийския митрополит Антим Алексуди, попълнен от Мануил Гедеон, като втори предстоятел на Варненската епископска катедра е посочен св. ап. Карп в 59 г. Всички изследвани жития на светиите, в т. ч. и на св. Димитрий Ростовски, установяват, че той е бил епископ в град Бер в Македония (ИБИГ, С., БАН, 1968, т. ХIV, с. 107, 187 и др.). В същия град той мъченически завършил живота си. По какви съображения св.ап. Карп е посочен като втори епископ на Варненската катедра, засега остава неустановено. Трябва да се има предвид,че в същия каталог са посочени всичко 39 архиереи светителствали на Варненската епископска катедра. Каталогът започва със св. ап. Амплий и завършва с последния гръцки митрополит Поликарп. Но има и големи периоди от години, в които не са посочени архиереите, които са заемали Варненската епископска катедра. Така в църквата „Успение Богородично” (старата) във Варна, вдясно от главния иконостас се намира икона на св. вмчца Марина. Върху сребърната ризница на иконата има надпис, който установява, че тя е посребрена на 7.VII.1698 г. във времето на Варненския митрополит Григорий. Същият архиерей обаче липсва в списъка на варненските епископи. Не е изключено това да се дължи на установената порочна практика в Цариградската патриаршия да се продават епархии на търг, да се прехвърлят от един епископ на друг и т. н., което не е позволявало каталогът да бъде своевременно правилно попълван.
Във всички жития на светиите липсват точни исторически данни как е завършил живота си св. ап. Амплий. Вероятно това е станало през времето на жестоките преследвания на християните при император Траян (98-117). След което мощите му заедно с тези на св. ап. Урбан са били пренесени и погребани заедно с мощите на св. ап. Стахий в Цариград.
Св. преп. Йосиф Песнописец през IХ век в канона, съставен от него в чест на празника на 31 октомври, като възхвалява подвига на св. апостоли Стахий, Амплий, Урбан, Наркис, Апелий и Аристовул, за св. ап. Амплий казва, че той бил просветител на езичниците, проповедник на Св. Троица и на явяването на Господа в плът и че е вършил много чудеса.
В бъдеще ако списъкът на архиереите светителствали на Варненската епископска катедра бъде допълван с нови имена, които по Своя воля ще ни открие „Стария по дни” (Дан. 7:13) и историческата наука - тогава ще може да бъде правилно датирано и времето, през което св. ап. Карп е бил Варненски епископ и да се даде отговор на въпроса дали изобщо е бил такъв.

E-книги