Църква (на гръцки (eclessia)) значи събрание, съединение, общество. По богословско определение Църквата е общество от православно вярващи лица, приели кръщение в Господ Иисус Христос. Църквата е съвкупност от разумни, свободни същества - съединение на „всичко небесно и земно под един глава - Христа” (Еф. 1:10), затова тя е земна и небесна. Глава на Църквата е Христос Господ. „Под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим” (Деян. 4:12). Това е името на Иисуса Христа.
Църквата се сравнява с кораб: „Невъзможно е да преплуваш морето без кораб” - казва св. Йоан Златоуст. А корабът в житейското море е едната, свята, съборна и апостолска Църква. Господарят на този духовен кораб е Сам Всевишният Господ Бог. Моряците в тоя кораб са апостолите и техните приемници; пътуващите по житейското море са всички православни християни. Мачтата на кораба е кръстът Христов, въжетата - любовта, която ги свързва и обединява помежду им, а котвата е надеждата. Тоя кораб, по думите на Златоуста, носи християните към небесния Йерусалим и макар да е блъскан от ветрове, бури и житейски вълни, не може да претърпи крушение. Враговете и гонителите на Църквата не са успели да потопят кораба, начело на който винаги стои Господ Иисус Христос, Който е казал: „Ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят” (Мат. 16:18).
Това е Църквата като институция, а в живота на християните, в ежедневието им под църква се разбира домът Господен - храмът, предназначен за свещенодействия и молитва.
Деветият член от Символа на вярата гласи: „Вярвам в една света съборна и апостолска Църква”. Това е определение за Църквата като жив организъм. Църквата е свята, защото в нея е Христос и защото се освещава от благодатта на Светия Дух. Църквата е съборна - вселенска, защото повсеместно преподава учение, което трябва да се знае от всички, лекува душата и тялото и пре-подава на всички даровете на Светия Дух. Църквата е апостолска, защото е поверена на апостолите и има приемственост в епископското служение. Вярвам в Църквата, значи вярвам в Господ Иисус Христос, главата на Църквата, в разкриващото се в нея евангелско учение.
Църквата е една, и макар че по своето външно устройство има отделни поместни църкви, те всички са единни в изповядването на вярата. Християните се наричат „братя”, защото принадлежат на едното голямо семейство на изкупените и спасяващи се люде и затова, че имат един небесен Отец и една майка - Църквата, съединени помежду си с връзките на благодатта.
Истинският християнин трябва да се стреми за опазване единството на Църквата. За това единство св. Климент Александрийски казва: „Древната истинска Църква е една, защото както един е Бог, тъй и истинското нейно достойнство се изразява в образа на един Началник.”
Отначало Църквата е била смущавана от външни и вътрешни врагове. Външни врагове са били езичниците във времената на гонения срещу християните до възтържествуването на Църквата, което станало по време на император Константин Велики през 313 г.
Вътрешни врагове на Църквата са еретиците, които своеволно тълкуват и изопачават истините на вярата и така отклоняват християните от пътя на спасението. От същия род са и свободно тълкуващите учението на Църквата сектанти.
От древност, а и в ново време съществуват разколи, които не се съгласуват с реда и устройството на Църквата и насочват стрелите си към нейното ръководство. Всички те посочват като основание на своето самоотстранение от единството на Църквата думите на Господа Иисуса Христа: „Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях”(Мат. 18:20). Те обаче трябва да знаят, че Господните думи се отнасят до първите християни, във време, когато още не е имало разкол - отцепление. Днес тези спасителни богоблагодатни думи на Христа Бога важат само за пазителите на онова първоначално завещание на Тайната вечеря (Йоан 17:11), а именно пазителите на истините на вярата...
И така, инославните, сектантите и въобще отделилите се от единството на Църквата трябва да търсят спасение само в единството с Православната църква.
Нашият умоляващ призив към всички християни е да сме обединени под закрилата на единната вселенска, апостолска Православна църква.
Църквата е корабът на спасението. Нека бъдем в Кораба на спасението, за да бъдем с надежда за спасение от бурите в житейското море.
Бог да е на помощ и Неговото благословение над всички, единни в любовта Христова.

E-книги