На 70-годишна възраст след кратко боледуване се престави в Господа бившият Нюйоркски митрополит Геласий, главен секретар на Св. Синод и председател на църковното настоятелство към ПКСХП „Св. Александър Невски”.
Същия ден, 10 март, тялото на митрополит Геласий бе пренесено от Правителствена болница в синодалния параклис „Св. цар Борис”, където бе извършен трисагий. Всички синодални архиереи начело с Българския патриарх Максим се простиха със своя починал събрат, след което последователно прочетоха откъси от св. Евангелие.
На 11 март (четвъртък) от 8 до 13 часа тленните останки на митрополит Геласий бяха изложени за поклонение в синодалния параклис „Св. цар Борис”.
Българският патриарх Максим свика заседание на Св. Синод, за да бъде почетена паметта на новопреставилия се. Да се простят с архиерея и да се помолят за упокоение на душата му дойдоха митрополитите: Врачански Калиник, Сливенски Йоаникий, Пловдивски Арсений, Видински Дометиан, Варненски и Великопреславски Кирил, Великотърновски Григорий, Русенски Неофит, Неврокопски Натанаил, Плевенски Игнатий, Старозагорски Галактион, Ловчански Гавриил, Доростолски Иларион, много духовници, миряни, представители на държавни институции и на други изповедания, дипломати.
Късно вечерта в Рилския манастир Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Натанаил в съслужение с Негово Преосвещенство Знеполския еп. Николай отслужи пълния чин на монашеското опело с молитвеното участие на други архиереи, свещеници, братството на манастира и честни поклонници от различни краища на страната.
На 12 март в главната манастирска църква „Рождество Богородично” бе извършено опело на новопреставилия се митрополит Геласий от Негово Светейшество Българския патриарх Максим, Високопреосвещените митрополити от Св. Синод, преосвещените епископи: Драговитийски Йоан, Адрианополски Евлогий, Деволски Теодосий, Левкийски Павел, Знеполски Николай, много духовници от страната. В опелото взеха участие и Еласонският митрополит Василий и архим. Серафим (Зонгас) от Гръцката православна църква. Да се поклонят пред покойния архиерей бяха дошли и духовници от Македония. Слово за покойника произнесе Българският патриарх Максим.
В траурна процесия тленните останки на митрополит Геласий бяха пренесени до гробището при манастирската костница, където Неврокопският митрополит Натанаил извърши заупокойна молитва. Накрая прозвуча тропарът на Възкресение Христово.
Да се простят с обичния си архиерей в Рилската света обител бяха дошли много духовници, монаси и монахини, богослови и ученици от духовните училища, служители на БПЦ и православни християни.

Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства,
Опечалени отци, благочестиви поклонници,
Братя и сестри,

Поставихме молитвено начало на тазгодишната Четиридесетница и в покайно настроение и самовглъбяване преминахме първата великопостна седмица, когато на Тодорова събота (28.02.2004 г.) обичният наш събрат бившият Нюйоркски митрополит Геласий, главен секретар на Св. Синод, постъпи на болнично лечение с влошено здравословно състояние. Единадесет дни по-късно, на 10 март, в утринен час той предаде Богу дух. На свое заседание Св. Синод почете паметта на новопреставилия се архиерей и определи поклонението пред тленните му останки да се извърши в Синодалния параклис на 11 март, а на следващия ден опелото и погребението да станат в Рилската св. обител.
Покойният митрополит Геласий е роден в гр. Варна на 1 май 1933 г. Църковният дух в семейството, обучението му в Софийската духовна семинария и Духовната академия, редовното посещение на богослужбите пораждат в младия юноша стремеж към духовно звание. Когато още като млад семинарист посетил Рилския манастир, той бил пленен от неговата красота и духовно излъчване, от чудния живот и подвизи на преподобния пустинножител св. Иван Рилски и на 13 април 1957 г., Лазаровден, приел монашески постриг от тогавашния игумен Стобийския епископ Варлаам, под духовното ръководство на мъдрия старец Евлогий. С ревност в богослужението и старателно изпълнение на послушанията той напредва във вярата и благочестието и израства в църковната йерархия. Обогатява богословските си познания в Московската духовна академия, като черпи духовен опит и от богомъдри иноци в Троице-Сергиевата лавра, участва с ревност в богослужебния й живот. За съчинението му „Пастирският елемент в трудовете на руските богослови през ХIХ и ХХ век” е удостоен с научната степен „кандидат на богословските науки”.
Завърнал се в родината, той е назначен за възпитател-ефимерий в Духовната академия (1964 г.), сетне за игумен на Троянската св. обител (1968-1977г.), а като игумен на Рилския манастир бива ръкоположен в епископски сан. През 1982 г. епископ Геласий е назначен за главен секретар на Св. Синод, а на 2 декември 1987 г. е избран за Нюйоркски митрополит. След обединяването на двете български епархии той се завръща от Америка и отново заема длъжността главен секретар на Св. Синод, като за двегодишен период управлява Доростоло-Червенската епархия, а по-късно Силистренската духовна област до възстановяването на древлепросиялата Доростолска епархия (2001 г.)
В своя монашески живот митрополит Геласий проявява особена ревност, обича манастирското богослужение, чийто устав основно познава и поддържа, редовно и неленостно служи, пее и благовести, обича храма като свой дом. Сърдечно и непринудено общува с малки и големи. Той е обичаният дядо игумен, на всеки ще обърне внимание, ще благослови, ще зарадва, ще утеши. Привлича благочестиви младежи за послушници и монаси, приема ги за свои духовни чеда и се грижи за техния напредък в благочестието; някои от тях са вече архиереи на светата ни Църква. В дни на църковни изпитания той последователно и неизменно отстоява каноничния ред и уставните постановления, като радее за църковното единство. Успешно придвижва и стопанските манастирски дела, малкото свободно време посвещава и на ръкоделие. Изпълнява длъжността председател на ефория „Зограф” и председател на църковното настоятелство при Патриаршеската катедрала храм-паметник „Св. Александър Невски”. Многократно посещава за поклонение Св. Гора - Атон, изпълнява и църковни поръчения с представително участие в чужбина.
След дълги житейски странствания рилският монах митрополит Геласий е отново в своя любим дом. Мястото на неговия свещен младежки порив сега ще бъде място за блажен покой. Спомняме си думите му при епископската хиротония: „Христос е моя сила. Христос ще ми бъде светлина и ограда. Към Него сърцето ми се устремява за божествена помощ и закрила” (ЦВ, 1978, с. 3).
Нека бъде светъл пътят му към Отца на светлините, към небесните селения на праведните, към вечния живот, където грее светлината на Божието лице.
Бог да го прости и упокои в жилището на всички, които се радват и веселят в горния Йерусалим!

ВЕЧНАЯ ПАМЯТ!

E-книги