Когато заговяваме
Състоянието, в което се намираме на Заговезни,
в самото навечерие на светата Четиридесетница, малко прилича на
състоянието на човека преди смъртта. Тогава той се разделя с навиците
си, с любими места и хора, с всичко, към което го придържат земните
обвързаности.
Неумолимо настъпва смъртта,
както и датата, определена от св. Църква за начало на Поста не може
да се промени, не може да се отложи. Разделяме се също и с останалото,
което наричаме удоволствия. Съпружеското общение навлиза в период
на въздържание. Шумните събирания на чашка с приятели спират.
Разделяме се с храните, които
толкова много обичаме, че сега ни е ужасно мъчно за тях, почти непоносимо.
И недоумяваме как ще издържим толкова време без ароматните сирена,
без любимото ни плодово мляко, без вкусния колбас на закуска. Дори
сметаната в кафето ще трябва да я забравим, все едно не съществува.
Ето защо на Заговезни ядем,
консумираме точно като за последно и този израз тогава се разбира
в най-буквалния си смисъл.
Тогава приличаме на хора, които
през целия си живот са имали една-единствена цел да си вземат
своето, да черпят с пълни шепи и да си поживеят, защото животът
е кратък. И смъртта ги заварва все още със същия неутолим копнеж,
но вече отчаяни, притеснени от края на всичко, насила изкоренени
от онова, в което така здраво са се вкопчили.
Не ни ли заварва
така и Великият пост?
Като че ли това е момент, в
който доста обективно можем да преценим духовното си състояние.
Защото колкото по-настървено заговяваме, толкова по-силна се оказва
нашата привързаност към тленните неща. Обикновено ние не я забелязваме,
не й обръщаме внимание. Страстите са станали наша втора природа,
с която дори се чувстваме комфортно.
Сега е времето да осъзнаем
това чрез скръбта по онова, от което се лишаваме.
За нашето самолюбие е болезнено
да погледнем в очите тази жестока истина. Но ако сме докрай искрени,
това ще бъде добро начало на покаянието, към което ни зове Христос.
Неслучайно Църквата е установила
относително дълъг период на заговяване преди Великия пост.
От една страна, тя човеколюбиво
се съобразява с нашите човешки немощи, за да може всеки да пристъпи
с кураж към подвига и никой да не го счете за неизпълним. Така лишаването
от обичайните храни става постепенно. Първо спираме да ядем месо
и цяла седмица след това са Сирни Заговезни. През тези дни ни е
разрешено и повече веселие, карнавали и пр. Като пред голяма скръб...
От друга страна, Заговезни
има и този скрит смисъл, за който говорим да ни покаже докъде
сме стигнали в духовния си живот. И като установим колко сме далеч
от съвършенството, да поемем по най-краткия и сигурен път покаянието.
Всяка година на Заговезни се
подготвяме за предстоящия дълъг пост, но през годините добиваме
опитност и в подготовката за нашата земна кончина. Тя е голямата
разлъка с всичко тленно и суетно, за която Бог желае да ни подготви
така, че да не изпитваме страдание, а радост. Защото преди Христа
смъртта беше тление, но Христос ни показа, че тя е само една раздяла
с тленното, през която минава пътят към възкресението за живот вечен.
Великият пост е образ на този
път.
|