Откровението на природата

Величественото дневно светило - слънцето, завършвайки дневния си път, се приближава към залеза си. Припадайки към морето, колебаещо се сякаш над него, то изпраща прощални лъчи към земята. Наблюдавам това величествено зрелище от прозореца на моята килия. Пред мен е и Кронщад, и срещуположният бряг на Финландия, и морето, набраздено от вълни. Над него кръжи червеното слънце, вече докосващо с края си морската повърхност. Само когато залязва, то допуска да бъде наблюдавано от човешките очи, за които е недостъпно по време на дневния си път, защитено от ослепителното си сияние.
Какво умствено съзерцание се ражда от това зрелище за инока! Какво вдъхновение нахлува в моите гърди при четенето на тази написана от Самия Бог свещена книга - природата!
Тази книга е постоянно открита за тези, които непрестанно очистват себе си чрез покаяние и отделяне от всяко греховно начинание. Тя е открита за тези, които са се отрекли от земни наслаждения и от суетна разсеяност. Открита е за последователите и учениците на Евангелието, за любителите на скромното и тихо уединение, възлюбили го заради това, че в него се намира обилно познание за Бога и отстранили от себе си всичко, което закрива и отделя Бога от нас.
Великата книга на природата е запечатана за нечисти и омрачени от греха читатели, поробени от него, отдадени на наслаждения, потънали в суетни развлечения. Напразно и от гордост те наричат себе си нейни читатели. В нея те четат мъртвата буква, но не четат Бога.
В книгата на природата Бог е неописуемо описан, възпят с гръмки песнопения от Духа, нечувани от нашите уши, изящни, свещени, поразяващи и пленяващи душата. Пред нея ще застанат на съд, според учението на великия апостол на езичниците - св. Павел, в деня на Съда Божий, племената и народите, живели и пребиваващи до този момент от създание мира в жалко и смешно идолопоклонство, в бедствено неведение за Бога... Невидимото по отношение на Бога с телесни очи, „сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията; тъй, че те са неизвиняеми” (Рим. 1:20).
Но има книга още по-висша и божествена, блажена и страшна от книгата на природата - Светото Евангелие.
Евангелието води разбиращия и благоразумен читател към Самия Бог, съединява човека с Бога. Евангелието много по-остро отколкото природата осъжда неразумния читател. Св. ап. Павел казва: „колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта? Защото ние знаем Оногова, Който е рекъл: „отмъщението е Мое, Аз ще отплатя”, казва Господ” (Евр. 10:29-30). И християните ще бъдат съдени чрез Евангелието, както е възвестил Сам Бог: „Словото, що казах, то ще ги съди в последния ден” (Йоан 12:48).
Евангелието ни открива Бог като Единно и Триипостасно Същество; открива ни началото - Отца, открива ни изхождащия от Него и съвечен с Отца Син, открива ни изхождащия от Отца, с Отец и Син спокланяем и славен Дух, като равен и единосъщен Тям; открива ни и благовества Изкупителя... Евангелието привежда човека не само към поклонение на истинския Бог, но и към осиновяване от Бога, към съединение с Него. Книгата на природата е осветена от видимия величествен исполин, огромното и лъчезарно слънце. А в Евангелието и от него свети Слънцето на правдата - Бог, смирил се до въчеловечаване, до яслите и пещерата, до престъпниците, Първородният, „Отец будущаго века”, нашият Спасител, Господ Иисус Христос.
Слепият не може да бъде зрител на чудесата на природата, омраченият от грехове, робът на света и светодържеца не може да познае Христос и Неговото св. Евангелие. „И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе... Защото всякой, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлина... Който вярва в Сина, има живот вечен; който пък не вярва в Сина, не ще види живот, и гневът Божий пребъдва върху него... Всякой, който отрича Сина, няма и Отца: а който изповядва Сина, има и Отца” (Йоан 1:5, 3:20, 36, 1 Йоан. 2:23).
Залязващото слънце живо представя състоянието на християнството в наше време. Свети като него Слънцето на правдата Христос, изпуска Той лъчите си, но те не изливат нито същото сияние, нито същата топлина, както в предшестващите нам времена... Лъчите на Слънцето на правдата Христос са Дух Светий: „Светлина и подател на светлината за човешката душа, Който чрез Отца се открива, от Сина прославя и от всички познава.”
Светият Дух избрал измежду първите християни много живи съсъди, одушевени храмове, достойни да се всели в тях, да ги обитава. Такива били св. апостоли, такъв бил първомъченик Стефан, такива били почти всички членове на Църквата, учредена от св. апостоли, такива били светиите от всички времена. Когато Дух Светий намира християнин, истински верен на Христа, слиза над него, вдъхва в душата и тялото му нетленната святост на Бога, изпълва този Свой храм с духовни дарования.
Но после, когато се умножили науките, изкуствата и всичко тленно и веществено, „не остава праведен” (Пс. 11:1). Светият Дух, спускайки се над синовете човешки, търсейки достоен съсъд сред този сонм от наричащи се образовани, просветени и православни, уви, изрича горестните слова: „Няма кой да разбира; няма кой да търси Бога, всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един”... „Гърлото им - отворен гроб; с езиците си лъстят; под устните им - аспидина отрова; устата им пълни с клетва и горчилка. Нозете им бързи за проливане на кръв; пустош и неволя по техните пътища; те не познаха пътя на мира. Страх Божий няма пред очите им” (Рим. 3:11-18).
Ето причината, заради която Дух Божий се отдалечава от нас... Дух Божий е Свят и почива само в онези, които са разпнали себе си за света, „разпнали са плътта си със страстите и похотите” (Гал. 5:24). Още в Стария Завет е възвестено за Него: „Няма Моят Дух да бъде вечно занемарван от (тия) човеци, защото са плът” (Бит. 6:3). И този всеблаг Дух, Който в първенствуващата църква слязъл върху оглашения и само чрез слово кръщаван Корнилий (вж. Деян. 10 гл.), като го изпълнил с различни духовни дарования, за жалост сега се отдалечава от нас, умитите от кръщението, мислещи се за вярващи и православни, отделя се от нас, макар у Него като Бог да няма лицеприятие...
Поради усилването на веществения, плътския живот, рядко, много рядко се намира днес на земята истински съсъд на Светия Дух. Човешкото сърце е станало неподатливо по своята нечистота към непосредствено възприемане словата на Духа. На това е способно само сърце, безстрастно към вещественото, до крайна мяра неосквернено от греха...
Къде са словата на Духа? В книгите на Свещ. Писание и на светите Божии угодници, написани по внушение и под влияние на Св. Дух. И тези книги - светлина от лъчите на залязващото Слънце на Правдата, са дадени от всеблагия Бог за освещаване последните часове на християнството.
Да изследваме знаменията на времето според завещанието на Спасителя, за непознаването на които Той укорява фарисеите (вж. Мат. 16:3). Длъжни сме да обърнем внимание на онова, което казва Спасителят на съвременните Нему юдеи: „Още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива. Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлината” (Йоан 12:35-36). С вяра ще се упражняваме в четене на книгите, написани от светите Божии угодници, черпейки от тях просвещение и живот за душите ни. Но да се пазим от книгите, написани от мътен и смърдящ извор, от лъжовен разум, плод на падналото човешко естество, сроден на отхвърления ангелски чин, „та да не бъдем вече младенци, люлеени и увличани от всеки вятър на лъжливо учение, по лукавството на човеците, по хитрото изкуство на измамата” (Еф. 4:14).
Идват, о, идват страшните вълни на всемирния потоп, който ще изтреби човешкия род. Идват вълните на лъжата и тъмнината, окръжават ни от всички страни, готови да удавят вселената, да изкоренят вярата в Христа, да разрушат Неговото царство, да погълнат Неговото учение, да повредят нравите, да притъпят и унищожат съвестта, да установят владичеството на всезлобния светодържец. Като средство за нашето спасение да използваме Господнята заповед за бягство: „тогава ония... да бягат в планините” (Мат. 24:16).
Къде е този блажен ковчег, подобен на ковчега на праведния Ной, където ще е възможно да се скрием от вълните, обливащи ни отвсякъде, където ще е възможно да намерим надеждно спасение?...
Ковчегът който търсим - това е светата Църква, възвисила се над нравствения потоп. Този ковчег ще пристигне в пристанището на блажената вечност, ще пренесе благополучно всички доверили му се за своето спасение.
Който пренебрегне този ковчег по сляпа гордост и самолюбие и се качи на лодката на собствения си разум; който пренебрегне смиреното послушание към Църквата и се качи на друг кораб, повреден от лъжеучения, или отхвърли ръководството на Светия Дух, или дори, само хладно и лицемерно се ръководи от Свещеното Писание, в което единствено е учението на Духа - ще загине.
„Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлината” (Йоан 12:36).

E-книги