† Траянополски епископ ИЛАРИОН

Клетвата

     Много често хора незапознати с евангелските заповеди, за да засвидетелстват истинността на нещо, се кълнат и се кръстят и тъй напразно призовават името Господне. Това е погрешно и лекомислено споменаване на Бога.
     Клетвата официално е допустима само в съда. В обикновения живот ­ да се кълнеш е напразно изричане името на Бога. Господ казва: "да се не кълнете никак: ни в небето, защото е престол Божий; ни в земята, защото е подножие на нозете Му; ни в Йерусалим, защото е град на великия Цар, ни в главата си се кълни, защото не можеш направи ни един косъм бял или чер. Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия" (Мат. 5:34-37). В Стария Завет относно клетвата се казва: "Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно" (Изх. 20:7). "Не се кълнете лъжливо в Мое име, и не осквернявай името на твоя Бог" (Лев. 19:12). Съобразно тогавашните сурови и жестоки нрави клетвата е била допустима за засвидетелстване истината в обикновения живот. Но в новозаветно време религиозно -нравственият закон цели усъвършенстване изцяло на човека и неговия дух. Така че като имаме предвид старозаветното законодате лство, клетвата не е грях, но когато се кълнеш истински ­ за засвидетелстване на истината. Греши този, който се кълне лъжливо. Господ Иисус Христос запретява клетвата. С това Той цели да отстрани от човека и опасността да се препъне и изпадне в грях, да се самозалъгва. За да ни избави от такова подхлъзване, Господ изцяло запретява клетвата, грях и за тоя, който я произнася , и за тоя, който я слуша. Като разсъждава по тая Господня заповед, блажени Августин казва: "Напишете в сърцата си това, що ще ви кажа. Този, който принуждава другиго да се закълне, знаейки че той ще се закълне лъжливо, е по-лош от човекоубийците. Защото човекоубиецът убива тялото, а този душата, даже две души ­ и на този, когото е принудил да се закълне , и своята." Така че по-добре е да си останеш със съмнението в истинността на неговото изказване, отколкото да го принуждаваш да упорства в греха. Затова, за да не погубваш и своята душа, и тая на другия, не го принуждавай дори с израз на съмнение, но да не се прибягва до клетва. Така ще избегнеш злото.
     Ти нямаш власт да направиш ни един косъм от главата си "бял или черен". Това значи нямаш власт над себе си, затова не бива да се кълнеш в главата си. Ти не си господар над нея. Може утре да падне. Господ е господар над главата ти. Затова не се кълни ни в Йерусалим, защото е град на Великия Цар ­ Бога. Поначало нищо нямаш тук на земята. Всичко е в ръцете на Бога Вседържител Творец. Говориш ли от сърце истината, то по думите на св. Йоан Златоуст, думите на Господа "да, да и не, не" заменят клетвата , те значат ­ ти си "клетва". Подозрителността в истинността на казаното е от лукавия. За злоупотребяващите с клетвата се отнасят думите на прор. Давид: "дигат уста към небесата и езикът им обикаля по земята" (Пс. 72:9). "И ти се осмеляваш ­ казва св. Ефрем Сирин ­ да отваряш устата си и изпускаш слова към небето да произнасяш клетви и хули." Не трябва да забравяме, че пред Бога стоят Архангелите, Херувимите, Серафимите със страх и трепет, песнославейки великото, досточтимо и славно име на Бога и следователно, и ние трябва да имаме страхопочитание към великото име на Бога и да не Го призоваваме в свидетелство на нашите думи, а да Го възпяваме "с псалми, славословия и духовни песни ­ в сърцата си" (Кол. 3:16).