Отец Михаил Апостолов

Моята молитва, написана при най-голямото изпитание през моя земен живот

виж още: "О. Михаил - страдалец за вяра и съвест"

Протойерей Михаил Апостолов (1899-1968), в монашество архимандрит Макарий, от с. Овчарци, Сапаревобанска община, е образец на силен духом свещенослужител, пострадал като изповедник на вярата по време на гоненията при атеистичния режим. Молитвата, която публикуваме тук, е написана от него след осъждането му на смърт през 1958 г., когато в „смъртната килия” на Централния софийски затвор е очаквал всеки ден изпълнението на присъдата.
Господи Иисусе Христе, Единородни Сине Божи, Царю небесни, дивни и велики, вечни и истински, мъдри и непостижими, благи и милостиви, чисти и безгрешни, щедри и все-властни, Господи, Царю на небесата и Владико на всяко създание, Светий между Светиите, Ти Господи, Който всичко виждаш, всичко изпълняваш, Ти Господи, Който всекиму живот даваш, за всички промишляваш, никого не отхвърляш, от никого не се гнусиш, поради греховете му. При Твоите крака, Татко Небесни, спокойно са сядали хроми и сакати, болни и прокажени, грешни и праведни, богати и сиромаси, деца и възрастни. Милостта Ти, Владико, еднаква и изобилна към всички човеци, родени на тая грешна и осквернена земя. Осквернена от тайната на беззаконието, от древната злоба и помрачената прелест, която помрачи Твоя свят и мил образ в лицето на човеците и ги направи да не чувстват, че имат някакви задължения към Тебе, мили Боже, Велико име Пресветая Троице. Господи Иисусе Христе, пресвети Боже, още от началото обещан от Бога и Отца, предсказан и очакван от всички патриарси и от всички богоозарени, свети и чистосърдечни люде. Ти Иисусе Христе, Сило непобедима, свидетелстван от Духа Светаго чрез всички св. пророци.
Създал със Своята премъдрост чудния Твой Храм, престол Херувимски, Врата небесна, Източник на мъдростта, Велик Светилник, чуден Божи дар за спасение на човеците, Твоята пречиста Майка пресветая Богородица и всякога Дева Мария. Чрез Нея от Св. Дух заченат, и то никога необяснимо за човешката мъдрост, която е отделена от Бога. От Нея чудно роден, като си запазил свята чистота, Смирен, в ясли при добитъка легнал, от небето с Ангелска песен засвидетелстван, от овчарите агне подарък приел, от далечни мъдреци, ръководени от необикновена звезда, поклонение приел, от нечестивия и кръвожаден цар Ирод страшно гонен, първите Ти св. мъченици - четиринадесет хиляди дечица на небето изпратил. На девствени ръце като на облак носен и в Египет отишъл, там всички идоли съборил, оттам пак в Назарет дошъл, покорно при св. родители работил. Дванадесетгодишен в Йерусалимския храм еврейските законоучители учудил. В река Йордан от св. пророк Йоан кръстен. От Св. Дух засвидетелстван. В пустинята отишъл и четиридесет дни строг пост пазил, и от беса изкушаван, победоносно беса в преизподня свалил. На евангелска проповед в света излязъл. Дванадесет избрани ученици със Себе Си повел. На бесовете заповядал, на ветровете запрещавал, болни изцерявал, прокажени очистил, мъртви възкресил, на ап. Петър в морето ръка подал, дъщерята на Иаира възкресил, сина на вдовицата жив подарил, на планината пред избраните ученици се преобразил и със св. пророци Мойсей и Илия разговарял. Чудна беседа на планината разказал. Велико чудо пред народа извършил, с две риби и пет хляба пет хиляди души нахранил. Четвородневния Лазар от мъртвите извикал. В Йерусалим смирен на осле възседнал с учениците Си влязъл, от младенци и народ като цар посрещнат и възпяван. На тайната вечеря с всички ученици се хранил, на всички краката умил, с всички се опростил, спасително завещание изказал и новата благодат чрез хляба и виното ни оставил. В Гетсиманската градина в кървав пот на лицето се молил, от изменника Иуда предаден. От еврейския синедрион страшно измъчван, хулен, оплюван, осмиван, изпоранен, с червена дреха за поругание облечен, с плесници биен, с трънен венец на главата окичен. От Пилата на кръст разпънат, с оцет и жлъчка напоен, с копие от стотника Лонгина прободен, и към разбойници причислен, и на кръста дух изпуснал, от Йосифа и Никодима в гроба на богатия погребан. В гроба си бил с плътта Си, в ада с душата Си, като Бог в рая с разбойника, от дясно при Бога и Отца на св. престол седял и цяла вселена изпълвал. На третия ден разкъсал печатите, властно от мъртвите Възкръснал, на Адам и Ева ръка подал, всички задържани в ада освободил, на Мария се явил и св. апостоли утешил, четиридесет дена редовно с тях беседвал. На апостола Тома съмнението отхвърлил, св. ап. Петър три пъти повикал, на четиридесетия ден при Отца се възнесъл. На петдесетия ден Св. Дух на св. апостоли изпратил. По цяла вселена на проповед ги изпратил, със сила на Духа Светаго облечени и с благодат преизпълнени, по цял свят свидетели Ти станаха, хиляди св. мъченици с кръвта си земята оросиха, без страх по цяла вселена Твоето св. Слово проповядваха, всички тях, Ти Господи, Сам ги придружаваше, Ти ги укрепяваше, Ти Владико, чрез тях чудотвореше, не само през живота им, но и мъртвите им тела и голи кости с чудеса си преизпълнил и чрез тях цяла вселена завладял. Всички човеци, които Те познават и Тебе Татко вярват, Твоето св. Слово пазят. Само от Тебе, Татко небесни, с вяра милост очакват. Ей, Господи Иисусе Христе, сило непобедима, мое богатство, моя сила, моя вяра, моя надежда, моя любов, мое утешение, моя помощ, с вяра, Татко, очаквана. Господи Иисусе Христе, погледни Владико от висините небесни на тия скръбни за мене дни, в тая мрачна тъмница, тук съм от мнозина подиграван, от мнозина, Татко, осмиван и с плач да слушам хули против Твоето свято Име, Което мило име за мен е нафора и св. Причастие, защото инак съм лишен от този чуден Божи дар. Смили се, Татко, над мене и над всички ония, които призовават Твоето св. Име на помощ. Ти, вечни Царю, стани, Татко, крепост за нашия живот, стани, Милостиви, преграда между Велиара и нас. Ти, велики Боже, можеш и от мъртвите да възкресиш и от ада да избавиш, застани, сило непобедима и срещу това зло, което и на мене смърт определи. Само Ти, Татко, виждаш, че аз нямам нищо общо с тия деяния, в които ме обвиниха, но аз вярвам, че в Твои ръце е животът и смъртта, че без Твоя воля и косъм от главата на човека не пада. Ти Господи, прелистваш книгата за дните на нашия живот. Аз зная, Господи, че съм много грешен, но от Тебе, Татко небесни, никога не се отказвам, аз зная, че няма грях, който да може да победи Твоето милосърдие. Издигам ръце, Тебе мили Иисусе прегръщам, Тебе Боже очаквам, Твоята велика милост, Твоята защита, Твоята победа. Изведи ме, Татко, оттука, удостой ме, Милостиви, пак да Ти служа на Твоя св. Престол, удостой ме, Татко, да си видя и моето домочадие живо и здраво, пазено чрез Твоето милосърдие. Чуй, Господи, и тяхната молитва за мен, чуй, Господи, молитвата и на моите братя и сестри, които се молят за мене. Спаси ме, Татко, от смъртната присъда и от затвора, както си спасил Ноя от всемирния потоп. Както си спасил Евера от Вавилонската заблуда. Както си спасил Лота от Содомската гибел, както си спасил Товия и Товита. Спаси ме, Милостиви Боже, както си спасил целомъдрения Йосиф от братската ненавист и Египетския содомски грях. Спаси ме, вечни Боже, както си спасил Мойсея в реката Нил. Както си спасил Иова от явна смърт. Спаси ме, Татко, както си спасил св. пророк Илия от нечестивия цар Ахаава. Спаси ме, Владико, както си спасил св. пророк Давида от Сауловата ненавист и Авесаломовата глупост. Спаси ме, истински Боже, както си спасил Мардохея и целия Израил от явна смърт. Както си спасил св. пророк Йона в китовата утроба. Спаси ме, благи Боже, както си спасил св. пр. Данаила в лъвовия трап. Както си спасил трите отроци във Вавилонската пещ. Както си спасил целомъдрена Сусана чрез св. пр. Данаила. Както си спасявал Иуд Макавеи. Както си спасил Израиля от нечестивия цар Антиоха. Спаси ме, Пречисти Иисусе Христе, както си спасил св. ап. Петър от затвора. Както си спасил св. ап. Павел и Сила от Коринтската тъмница. Както си спасил св. Вит от бащиното му неверие. Както си спасявал всички св. подвижници от бесовската измама. Както си спасил св. Павел Коринтски от коварната клевета. Както си спасил и спасяваш всички, които вярват в Тебе, мили Боже, и се уповават на Твоята велика милост. Ти, вечни Царю, Господи Иисусе Христе, чуй ме, Владико Свети, не отхвърляй Твоето създание, защо да казват неверниците: „Къде е техният Бог?” Смили се, Спасителю, и над мен, както се смили над слепия, както се смили над прокажените, както се смили над разслабления, както се смили над човека със сухата ръка. Избави ме, Владико, вечно ще славя Твоето св. Име. Дано Твоята чудна и велика Милост и мене не оставя. С нетърпение очаквам Твоята помощ. Амин.


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
                     

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!