Евангелската притча за Блудния син е жива история за мнозина християни. Припомнете си последния път, когато се покаяхте, получихте опрощение на греховете и се приобщихте със светите Тайни Христови. За всеки един от нас този прекрасен миг е различен, едни се причастяват по-често, други по-рядко, а трети не го правят. Питаме ли се защо е така, защо бързо забравяме благодатните дарове, които получаваме от Господа. Защо душата става безчувствена, защо принципите за добро и човечност се променят, чувствата и желанията загрубяват? И сега много от нас приличат на Блудния син, изоставен, сам, далече от своя Създател.
Но ако подражаваме на Блудния син в падението, нека му подражаваме и в издигането. И ние като него разпиляваме нашето благодатно наследство. Нека също като него да побързаме да се върнем в обятията на небесния наш Отец, които винаги са отворени за нас. За това ще ни помогне предстоящият пост по време на светата Четиридесетница.
Тази притча се чете днес, за да ни подготви и напомни навреме за поста, за да поправим себе си и да се завърнем към Господа, от Когото сме се отдалечили. Нека се поучим от блудния син, който намери отново пътя към Отца, като се опомни и видя, че не може да живее без онова, което му бе предложено като наследство от Самия Създател.
Това е първата стъпка, при която се активират мисълта и волята на човека да отстъпи от греха и да тръгне към Бога
Началото на пътя е най-трудно и зависи от самите нас. Ние трябва да тръгнем и да се откажем от греха, който ни погубва с неговите съблазни и примамки. Грехът потопява душата в съня на самозабравата, безчувствието и безгрижието. И според св. отци грешният човек дълбоко спи. И както е необходимо да събудим заспалия, за да стане и тръгне, така и грешният човек трябва да бъде пробуден от греховния сън, за да види опасността и да избяга от нея. За пробуждането на личността имаме помощта на Словото Божие, словото на отците, богослужебния чин на Църквата, на цялото Божие творение, на щастливите и нещастни обстоятелства в живота. Всичко това буди заспалия грешник и го призовава с думите на св. ап. Павел: „Стани ти, който спиш ... и ще те осветли Христос” (Ефес. 5:14). За същото духовно пробуждане говори и едно от великопостните песнопения: „Душо моя, душо моя, стани, защо спиш, краят наближава...”. Нека се молим и просим от Бога да ни събуди, да ни върне при братята в Църквата, да ни върне в дома на Отца ни. И Бог, на Когото „се покланяме в Троица, Който е създал света и промишлява за него, спасява ни в Господа Иисуса Христа, с благодатта на Духа Свети, в своята Света Църква, съобразно вярата ни очиства ни в този живот, та за малкия тукашен труд в другия живот да ни даде вечен мир” (Св. Йоан Златоуст). Но грехът изтръгва всичко от нашето внимание и го увлича в друг ред, различен от Божия порядък. Както св. Йоан Златоуст подчертава: „От греха се забравя Бог, забравя се благодатното домостроителство Божие, забравя се смъртта, забравя се бъдещият живот и справедливото възмездие.” Виждат се само земните блага и чувственият живот; парите, вещите, имотите, които обаче след смъртта не могат да помогнат на онзи, който ги е притежавал, защото там в небесата душата е сама, гола и беззащитна, и ще се срещне с Господа, без да може да се скрие нищо от Него.
Нека съсредоточим вниманието си върху Божия порядък, а не върху онова, което ние устройваме през земния си живот. Да си припомним, че Бог всичко е създал чрез Словото, отличил човека от всички твари и го удостоил със Своя образ. Но човекът паднал и прогневил Бога, своя Творец, и бил изгонен от рая. Как Бог от любов към човека обещал да изпрати Спасител и въплътилият се Син Божий с кръстната Си смърт изкупил човешкия род, как Бог изпратил Светия Дух и на Петдесетница основал Църквата.
Как ние, които сме членове на Тялото Христово - Църквата, си позволяваме чрез своя безгрижен и порочен живот да опетняваме това свято тяло, чиято Глава е самият Христос. Защо не се пробудим, да потърсим изход, да излезем от греха, както излезе Блудният син. Той си спомни, че дори наемниците в дома на баща му имали хляб в изобилие, а той, на когото всичко било дадено, сега нямал нищо и трябвало да се храни с прасетата. Колко светло, блажено и спокойно е в дома на Отца и колко мрачно, неспокойно и тъжно е извън Неговата прегръдка. Блудният син си казал: каква нужда имам да служа на чужди господари, да се повреждам и да се погубвам? Ще стана и ще отида. Ще захвърля грешния си живот, чрез който пропилях всичко, което имах като благодатен дар и ще се върна при Отца ми и ще заживея при Бога.
Това е втората стъпка - грешникът се решава на дело да промени живота си
И от покаянието в мисълта си решава да се покае и на дело и със силна воля да осъществи онова, което е решил. Това решение е дарът на благодатта - не бива да го пренебрегваме и отхвърляме!
Нека да започнем поновому нашия живот, за да се спасим, нека решително и бързо да тичаме към дома на Отца ни.
В предстоящите дни да пазим поста, да посещаваме храма, да даваме милостиня, да забравим всички житейски грижи, да прощаваме, да обичаме, да четем за Бога, да размишляваме за Него и най-вече да Му се молим с ум и сърце. Ако вършим това с цялата си искреност, добросъвестност и търпение, както ни съветват св. отци, Господ ще види нашия стремеж, ще ни осени със Своята благодат, ще смекчи сърцето ни и ще ни даде сили да сломим ветхия човек, за да кажем и ние като Блудния син: „Татко, съгреших против небето и против Тебе и не съм вече достоен да се нарека Твой син”. И в този момент Бог, нашият Отец небесен, ще ни приеме като дългоочаквани гости на Неговата трапеза, ще ни облече, нахрани и прегърне със Своята благодат, за да живеем вечно в Неговия дом!
Това е третата стъпка, решението е взето - да седнем на трапезата Господня
Каква е трапезата Господня? Това е участието в богослужението и в тайнствата на Църквата, това е приобщаването със светите тайни Христови, Неговото тяло и Неговата кръв, това е причастието, което човек приема, след като се е примирил с Бога, с ближните и със себе си. След като се е подготвил достойно в периода, определен от Църквата за пост и въздържание, и се е изповядал, за да получи прошка на греховете си. Причастието дава духовна сила и благодат за спасението на човека и за вечен живот.
Затова нека се възползваме от безкрайното Божие благоволение, да се оставим Бог да ни води и направлява и никога да не забравяме Неговите благодеяния към нас грешните. Пътят на обръщането от греха към Бога е труден, но не е невъзможен. Направете първата крачка - и Той ще ви подаде ръка; покайте се - и Той ще ви прости.
Пред нас е спасителният период на поста, приемете го като благоприятно време, ден на спасение (2 Кор. 6:2). И като последвате призива на апостола: „Стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите” (Ефес. 5:14), достойно се подгответе за срещата с Господ Иисус Христос в тайнството Изповед и св. Евхаристия. Амин!

E-книги