Въздържанието е част от всички добродетели, за- това всеки, който се подвизава, трябва от всичко да се въздържа (1 Кор. 9:25). Както когато от човешкото тяло бъде отнет някой, макар и най-малък член, целият вид на човека се обезобразява, колкото и малко да е това, което не му достига: така и когато някой прояви нехайство, макар и в една добродетел, разстройва цялото благолепие на въздържанието, въпреки че не вижда това. Затова трябва да се трудим усърдно не само за телесните добродетели, но и за тези, които имат сила да очистват вътрешния ни човек. Защото какъв смисъл има да пазим тялото девствено, когато душата блудства с беса на непослушанието? Или как ще бъде увенчан този, който пази себе си от чревоугодието и всяка друга телесна похот, а нехае за гордостта и славолюбието, не понасяйки даже и най-малкото оскърбление, когато знае, че светлината на правдата ще въздаде за праведните дела само на тези, които са ги извършвали в дух на смирение?

За ползата и начина на спазване въздържание в храната
Подвизаващите се трябва така да възненавидят всички безсловесни похоти, че тази ненавист да се превърне в навик. Въздържанието в храната трябва да се спазва така, че никой никога да не смята за мерзко някое ястие. Ние се въздържаме от някои ястия не защото те са лоши по природа, да не бъде! - но въздържайки се от тях, да успеем да укротим пламтящите членове на тялото, а също и за това, храната, която ни остава, да послужи за удовлетворяване насъщната нужда на бедните, което е признак на искрена любов.

Какво да направим, че да бъде лесно да се отказваме от сладостта на ястията и от другите удоволствия
Да се яде и пие с благодарност към Бога от всичко, което се предлага за храна и питие, не противоречи на закона на знанието; защото всичко от Божиите създания е твърде добро (Бит. 1:31). Но да се въздържаме доброволно от много ядене и сладки ястия е напълно благоразумно и премъдро. Само че не можем доброволно да се откажем от сладките храни, ако на дело и опитно не вкусим божествената сладост с цялото си чувство.

За избягването на излишното въздържание, за да остава тялото силно за духовни подвизи
Както когато е обременено от много ястия, тя- лото прави ума нехаен и трудно подвижен: така и когато е изнурено от прекомерно въздържание, прави съзерцателната част на душата ленива и мудна (без желание да разсъждава). Начинът на хранене трябва да се съгласува със състоянието на силите и здравето на тялото: когато е здраво, да го ограничаваме колкото е необходимо, а когато е немощно, да отслабваме въздържанието. Подвизаващият се не бива да разслабва тялото си, но да бъде в сила, колкото е необходимо, за да се подвизава, за да се очиства и душата както трябва, макар и чрез телесни трудове.

За намаляването на обичайната строгост във въздържанието поради идването на братя или други странници
Когато при идването на братя или на някой стран- ник, тщеславието използва този случай, влива отровата си в нас и започва да ни подстрекава да не нарушаваме своя устав за хранене; тогава е потребно да поотслабим обичайното си въздържание в храната. Защото чрез това и беса ще прогоним от себе си и той ще се оплаква от безуспешността на нападението си, и закона на любовта ще изпълним разумно, и тайната на въздържанието си ще запазим чрез отслабване на строгостта му.

За поста и другите телесни добродетели, които без сърдечното благонастроение нямат цена пред Бога
Постът, макар и да е оръдие, благоустрояващо же- лаещите към целомъдрие, има цена, но не пред Бога. Затова подвижниците на благочестието не бива да проявяват високоумие по този повод, но с вяра в Бога да очакват постигането на своята цел. И при майсторите в някое изкуство за тяхното съвършенство ни убеждават не добрите оръдия, но търпеливото завършване на изделието, и то вече служи като показател доколко са изкусни в своето майсторство.
Из „Добротолюбие”, т. III

E-книги