От една завист си отиде. Без причина го убиха!” - казват хората от с. Горни Дъбник, Плевенско, за отец Васил Вълков.
„Ако днес той се яви тук, да видите само как е облечен, ще се почудите. С хубав подрасник, хубаво расо, колосана яка. Той беше чист човек, така както са чисти балканските ручеи на с. Батолци, откъдето е роден - спомня си за него отец Георги, сегашният свещеник в Горни Дъбник. - Той е балканджия, а балканджиите са добри хора, не са егоисти. И където идеше, всеки му целуваше ръката и всеки го прегръщаше.”
Отец Васил Вълков е роден в с. Батолци, Врачанско. Завършва свещеническо училище в Черепишкия манастир и през 1928 г. е ръкоположен за свещеник в Горни Дъбник. За кратко време успява да спечели доверието и любовта на хората и особено на младежите. С тях той образува християнско братство към черквата, християнско дружество към училището и всяка година организира за богомолците поклоннически пътувания до различни манастири в България.
Отец Васил имал голям авторитет в селото, което поражда завист у другия свещеник по онова време. Естествено, хората като знаели, че последният е комунист, търсели за всичко отец Васил и по служба, и за компания. Това още повече засилило завистта на другия свещеник към него. Започнали спорове и дрязги между двамата и от там - всичко останало.
Един ден, малко след 9-ти септември, отец Васил на излизане от пощата срещнал група комунисти, сред които бил и другият свещеник. Пред „другарите” си той казал: „Докога ще държите този човек. Той е опасен и може да увлече цялото село след себе си.” Дори и предупрежденията към неговите близки не го уплашили. „Добре де, за какво да се крия, не съм направил нищо лошо. Аз съм чист пред моята съвест” - казвал често той. Докато една сутрин - на 2 октомври в 9 часа сутринта го извикват от общината за малка справка. След него в общината пристига и Васил Ветов - около шейсетгодишен земеделец. Казват им да чакат там, защото ще дойдат хора от Плевен да ги разпитат. След около час дошли и група младежи от селото и те останали да чакат следователите от Плевен. До вечерта никой не дошъл и затворили всички арестувани в мазето на общината. Единствено отец Васил поканили да се качи в една от стаите, но той отказал - искал да остане при другите. Същата вечер в селото имало митинг, след митинга извикали отец Васил и земеделеца Васил Ветов за разпит. Свещеникът заключил вратата на мазето отвътре и казал, че нощно време разпити не се правят. Да изчакат до сутринта. Пък бай Васил му казал: „Отче, дай да им отворим, да не си утежняваме положението. Ще ни разпитат и ще ни пуснат да си пренощуваме у дома.” На излизане ги качват в една черна камионетка и повече никой нищо не чул за тях. Близките им ги търсили къде ли не - в Плевенския и Старозагорския затвор, лъгали ги, че двамата били затворени и заточени в Сибир и т. н.
Относно изготвянето на списъци за убийствата, някои разказват, че отгоре била спусната директива за ликвидиране на неудобните. Тогава се събрали най-активните комунисти на селото и започнали да правят списък. Когато стигнали до числото 22, единият не издържал и казал: „Чакайте, овце ли ще колим, свине ли, та това са живи хора! Няма да почерним цялото село!” Тогава в списъка останали имената на отец Васил и Васил Ветов. Останалите младежи били вързани на телове, били бити, но не и убити.
След смъртта на отец Васил хората престанали да ходят на църква при неговия приемник. Дори го смятали виновен за убийството и поставен от комунистите да следи вярващите. Едва след него - при отец Георги, църквата започнала да се пълни отново.
Ето какво споделя самият отец Георги: „Отец Василий е човекът, на когото дължа моето образование. Когато станах свещеник в Плевенската духовна околия, още никого не познавах, но като разбраха, че съм от Горни Дъбник, казваха: „А, от селото на отец Василий Вълков” - беше много уважаван. Няма да забравя неговите напътствия, че трябва не само да се пее, но и да се кажат на хората няколко думи - радостни или тревожни. Радвам се, че изпълних неговия завет - да стана свещеник.”

E-книги