Редакционно

Гласът на тихата воюваща Църква


Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена?
(Мат. 5:13)
Зная твоите дела: ти не си ни студен, ни горещ; о, дано да беше студен или горещ! Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си.
(Откр. 3:15-16)

Христовата мисия на земята е една непрестанна проповед - чрез слова, чрез действия и чрез самата Личност на въплътеното Слово. Тази проповедническа мисия Той възлага на апостолите и на утвърдената чрез Св. Дух Църква, която вече две хилядолетия изпълнява своето благовестническо призвание.
Нерадостната съдба на Българската църква през последните столетия (иноверско иго, схизма, атеистично управление, разкол) е довела до спад не само в мисионерската дейност на самата институция, но и в личното благовестителско самочувствие у отделния православен българин. Сякаш намираме за естествено да стоим в глуха защита, сякаш се срамуваме да заявим на всеослушание православното си вероизповедание, сякаш не се хвалим с него и не гледаме на него като на върховна истина и съкровище, което да споделим с другите.
Негодуваме срещу душекрадството откъм протестантски и иноверски секти, а с бездействието си създаваме условия за тяхното мисионерство. Разбира се, не бива като тях да постигаме „масовост”, като човекоугоднически профанираме Христа, но чрез действено православно благовестие да привличаме другите в истинската Църква Христова.
Православният християнин е по отношение на себе си скромен, търпелив, съзнаващ своята греховност и своето малодостойнство, склонен към себеунижение. Що се отнася до Бога и Църквата обаче, той не търпи да ги унижават и да уронват достойнството им, не приема компромиси, а отстоява истинността на вярата си.
„Църковен вестник”, който е глас на Българската православна църква, е призван да осъществява важна част от нейната проповедническа мисия - както вътрешноцърковна, така и спрямо цялото общество. Когато Христос завършва проповедта на планината, народът е потресен, „... защото Той ги поучаваше като такъв, който има власт” (Мат. 7:29). Такова овластено поучение по основните въпроси на живота очакват людете и от Църквата Христова. Те искат да чуят от нас не оплаквания, а ясния, силен и вдъхновен глас на воюващата, непоколебима и безстрашна Църква, на която Спасителят е предал земната духовна власт: „Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето” (Мат. 18:18).
Днес, когато малодушието и конюнктурността са обхванали почти всички обществени медии, именно вестникът на Църквата е призван да дава меродавни и непреходни отговори на основните предизвикателства на нашето време, да бъде нравствена, умствена и духовна опора на своите читатели, да свидетелства, че солта не е изгубила силата си и Св. Дух продължава да пребивава в Своята Църква.
Призванието на „Църковен вестник” е да бъде не „хладен” осведомител, а горещо, мъдро и живо доказателство за това, че ние, православните, въпреки личните ни малодостойнства съхраняваме най-голямото съкровище - непроменената проповед на Христа, апостолите, мъчениците и светите отци. Земната Църква е непрестанно воюваща и нашето воинско призвание е да бъдем част от нейния тих, спасителен и победоносен глас.


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
         Георги ТОДОРОВ
     

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!