Амвон

Поучения от св. Йоан Кронщадски


Какво ме успокоява в мислите и в сърцето, та да мога ясно да изложа словата си? Какво поддържа сърцето в постоянен покой сред изкушенията и суетата на живота? Кое е това?... Наистина, това е християнското, пълно с живо упование и чудна успокоителна сила изречение: „Господ е всичко за мен!”
Ето безценното съкровище! Ето драгоценността, с която сме спокойни във всяко състояние, с която можем да бъдем и в бедността богати, и когато имаме богатство - щедри, и с хората любезни... „Господ е всичко за мен!” Той е моя вяра, мое упование, моя любов, моя крепост, моя сила, мой мир, моя радост, мое богатство, моя храна, мое питие, моя одежда, мой живот, мое слово, всичко...
Човече, всичко за теб е Господ, и ти бъди за Господа всичко! И понеже цялото ти съкровище се намира в сърцето, то Бог иска от тебе именно него, като казва: „Синко, дай си мен сърцето” (Притч. 23:26). А ти заради изпълнение на благата и съвършена Божия воля се откажи от твоята извратена, страстна, прелъстена воля, забрави я и помни само волята Божия.
Както за малкото дете е все едно каква дреха ще му бъде облечена, така и християнинът - младенец в Христа - трябва да бъде равнодушен към разнообразието, богатството и великолепието на своето облекло, считайки за най-добро и нетленно свое одеяние Христос Бог. Защото пристрастието към скъпото, прекрасно облекло е свойствено за хората на мира сего или езичниците, както казва Сам Господ: всичко това, т. е. изискани ястия, изискани дрехи, търсят езичниците (Мат. 6:32)...
О, колко сме суетни ние, които сме призвани към общение с Бога, на които е обещано наследието на нетленните и вечни блага. Колко са неясни нашите понятия за стойността на тленните и нетленните блага. Колкото сме неразумни да ценим най-нищожните предмети, а да не ценим благата на вечната наша душа - мир, радост, дръзновение пред Бога, святост, послушание, търпение - свойствени за истинския християнин...
И така, трябва да ценим душевните блага, достойнството им, а материалните като тленни и нищожни - да презираме.
Бедите идват при християните затова, защото нямат християнска надежда. Ето у човека отесняване на сърцето, тъга, греховна скука, когато няма в него християнска надежда. И какво прави той? Прибягва до изкуствени средства, за да прогони теснотата и скуката, към престъпни развлечения, а не към Христос, Чието иго е благо. Прибягва не към молитвата, не към покаяние за греховете, не към Словото Божие, толкова полезно за научаване, за изобличаване и утешение... А има необходимостта на светските хора от театри и множество други развлечения. Може да прибегне дори и до самоубийство.
Утвърждаването на надеждата в сърцето на просещия нещо, помага в опита да се получи просимото... Ако наистина наричаш Бога свой Отец, то тогава се надявай Нему, като на Отец един, всеблаг, всемогъщ, премъдър, неизменен в Своята любов. Надявай се Нему относно благата на този живот, но особено относно даруването на бъдещите блага в Христа Иисуса.
Ненапразно ние почитаме Кръста Господен, изобразяваме Го на себе си, покланяме му се... Правим това, защото той е Божествена сила, съхраняваща ни и спасяваща ни и в живота, и в смъртта.
Църквата непрестанно проповядва за неговата сила и животворност, защото той изцелява всяка болест, възкресява мъртви, прогонва демонските пълчища от хората, угасява страстите в човешките сърца, донася чудесни победи във война с неверниците. Кръстът е Божествената слава на Христос, изкупил на него света, паднал в погибел. Кръстът е разрушил проклятието върху човечеството и е изходатайствал благословението на Небесния Отец, победил е смъртта и е дарувал на всички възкресение от мъртвите.


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
         Превод: дякон Емил ПАРАЛИНГОВ            

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!