На Сирни заговезни почти из цялата страна се провеждат кукерски игри. Както и много други подобни фолклорни обреди, те са свързани с храстиянския календар, а някои от тях (например нестинарството) „усвояват” християнски светци и икони. Тази практика у нас почти не среща църковно тълкувание. Това създава впечатлението, че подобни обреди са ако не църковни, то поне не противоречат на църковността и могат безобидно да се включат в нейната орбита като част от тъй нареченото „битово християнство”.
Това, което се нарича с общото име „фолклор” обаче, не е еднородно от духовна гледна точка. Произходът на повечето съставки на фолклора е езически, което е съвсем естествено, защото християнството идва при славянобългарите след езичеството. Повечето от тези практики са били християнизирани, като отровното жило на бесовската духовност е било изтръгнато от тях и са запазили само формални белези на своя призход. В други случаи обаче магическите практики са се съхранили и до ден днешен.
Самите кукери чрез обличането си в кози кожи извършват обредно магическо „преображение” на своята самоличност. Маските, рогата, ритуалният танц с въртене и подскоци, завладяващият звук на хлопките - това са все съставки на древни шамански практики. Етнографите проследяват корените на тази обредност чак до мистериите, посветени на бог Дионис, в древна Тракия и Елада преди три хилядолетия.
Модерната етнография и антропология изучават подобни „фолклорни” действия главно от позитивистична и атеистична гледна точка. Медиите у нас обикновено свързват пряко църковния календар с присадената към него фолклорност и правят от всичко това смес, наречена „българщина”. Църквата в България почти не се е занимавала с това да ги проучи и да даде свое духовно и църковно тълкувание на „фолклора”. Едно от редките изключения е забележителната студия на архимандрит Методий „Нестинарските игри - езическа бесовщина”, публикувана през 1941 и 1942 г. в сп. „Православен мисионер”.
Необходимо е да се има предвид, че участието в подобни магически практики не е никак безобидно в духовно отношение както за самите участници, така и за обществото като цяло. Това, че са се прилепили към православния календар, че „усвояват” християнски празници, светци или икони в никакъв случай не гарантира, че са православни. Неразличаването на духовете е голяма опасност, за която ни предупреждава още св. апостол Йоан: „Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога” (1 Йоан. 4:1).

Виж още: Св. Никодим Светогорец за магиите

E-книги