Интервю

Перспективите на религиозното образование у нас


В края на миналата година (06.-10.10.2003) в Богословския факултет на СУ се проведе Международен религиозно-педагогически симпозиум. Това е едно от малкото събития, свързани с развитието на религиозното образование у нас. За никого не е тайна, че проблемите в тази област са много, а организираните мероприятия за тяхното разрешаване твърде малко. Международният симпозиум беше един опит да се дадат положителни примери и да се намерят начини за подобряване нивото на религиозната педагогика у нас. Един от главните инициатори за провеждането на симпозиума бе д-р Божидар Андонов.

- Г-н Андонов, защо решихте да се заемете с организирането на международния симпозиум?
- След промяната в България (1989 г.) религиозното обучение в общообразователните ни училища, макар и с трудности, все повече се утвърждава като необходим предмет за учениците ни. Предишните му концепции и форми на преподаване не би трябвало да се прилагат без да бъдат проверени, тъй като те са създадени при други обстоятелства и за други поколения. Ето защо решихме да подпомогнем учителите по религия, като ги запознаем, от една страна, с методиката на преподаване в някои страни от Западна и Източна Европа, а от друга - с различни дидактически теории за религиозното обучение в съвременната религиозна педагогика в Западна Европа. За целта в сътрудничество с проф. д-р Енгелберт Грос и доц. Клаус Кьониг бе съставена програма с основните доклади и дискусии на симпозиума.
- Какви са основните изводи, направени след приключване работата на симпозиума?
- При коментарите, разискванията и дискусиите стана ясно, че тук бяха представени две школи - източна и западна.
В източната школа (тук спада и България) подбирането и подреждането на темите на обучение става не според необходимостта на учениците, а според библейските събития и богословската наука.
В западната школа корелационно-дидактическият принцип при избор на съдържание играе съществена роля, т.е. при избора на съдържание се взема предвид принципът на взаимоотношение при обясняването на човешкото битие в светлината на вярата, а тълкуването на Свещ. Писание става с оглед на реалния живот. Този принцип акцентира върху взаимната връзка между учебните цели и съдържанието, изтъква значението на подбора на учебния материал, но същевременно изисква да се обръща достатъчно внимание и на учениците, на тяхната ситуация и опит.
- Как ще спомогне симпозиумът за развитието на религиозната педагогика у нас? Какви са вашите идеи за развитието на тази наука в България и какви са конкретните стъпки, които бихте предприели?
- Според мен е необходимо едно „освежаване” на цялостния учебен процес в тази научна дисциплина чрез нови акценти в:
(а) Областта на дидактиката и методиката. Това предполага научният материал на дисциплината „Религиозна педагогика” да се основава и на съвременните постижения на хуманитарните науки - преди всичко на психологията, педагогиката и социологията.
(б) Практиката на студентите-богослови. По стечение на досегашните обстоятелства е било уместно студентите да провеждат практиката си в Духовната семинария. Но според мене по-полезно е за бъдещите преподаватели по религия да провеждат практиката си в общообразователните училища. Нашите студенти-практиканти трябва да усвоят не само метода на преподаване, но и да познават психологията на детето. Държавният практически изпит също така да се провежда в училище.
(в) Използването на нагледни материали в обучението. В най-близка перспектива предвиждаме оборудването на кабинет в Богословския факултет с апаратура и нагледни материали. В по-далечна перспектива се надяваме с помощта на съответните митрополии да се изградят и оборудват малки медийни централи, които да бъдат на разположение на учителите в отделните епархии.
(г) Редовни контакти и семинари на учителите по религия. Да се организират семинари с учители по религия за обмяна на опит и научни дискусии по проблемите на религиозното обучение в страната.
(д) Подготовката на научни специалисти по религиозна педагогика. За целта да се създаде Институт по религиозна педагогика към Богословския факултет, в който да се привличат млади и талантливи богослови, за да работят върху научни теми и които според поканите от чужбина да бъдат изпращани на едно- или двугодишна специализация.
Само по този начин нашите учители по религия ще бъдат със самочувствието и подготовката на истински преподаватели, а научните специалисти по религиозна педагогика ще бъдат търсени и компетентни партньори на колегите си не само в страната, но и в чужбина. Всъщност една такава ориентация вече има не само в съседна Румъния, но и в Русия, Литва, Латвия, Естония, Украйна, да не говорим за Гърция, която го е сторила отдавна.
Този симпозиум даде прекрасна информация за състоянието на религиозната педагогика и религиозното обучение в съответните страни, чиито представители бяха в София. А след отпечатването, всички доклади и научни съобщения ще могат да се използват от нашите студенти-богослови, от учителите по религия и в бъдещи научни разработки в тази област. Мисля, че това на този етап не е малко.


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
         Интервюто взе Полина ГЕОРГИЕВА         

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!