- Г-н Димитров, мoля Ви, разкажете накратко за историята на спора относно новия Закон за вероизповеданията в Република България от 29 декември 2002 г.
- Веднага след демократичните промени в България от 1989 г. се заговори за нуждата от нов Закон за вероизповеданията в страната, понеже старият е от самото начало на комунистическия период - 1949 г. На няколко пъти се правиха проектозакони, но не се стигна до окончателно гласуване на текстове на закон в предишния парламент, който приключи мандата си през 2001 г. Затова още в първия работен ден на новия парламент, който започна своята дейност на 5 юли 2001 г. юристът Борислав Цеков, депутат от НДСВ, внесе своя законопроект за вероизповеданията.
От тогава чак до пролетта на 2002 г. парламентът не намери време да се занимае с този законо-проект, поради съобразяване с приоритети в законодателството.
На 26 април в канцеларията на Народното събрание неочаквано бяха внесени два законопроекта за вероизповеданията. Единият внесен от Лютви Местан и Ахмед Хюсеин, депутати от ДПС, бе изключително кратък, но много либерален, по най-либералните западноевропейски и американски модели. Другият беше от двама депутати на НДСВ - Кирил Милчев и Рупен Крекорян, председател на Арменския духовен съвет в България.
След предварителни обсъждания, на които стана ясно, че министър-председателят Симеон Сакскобургготски стои зад законопроекта на Борислав Цеков, а от другите два могат да се вземат някои полезни неща, започна първото четене на законопроекта в началото на м. юни, почти една година след внасянето на първия.
Тогава министър-председателят излезе със слово пред народните представители, в което заяви политическата воля на своята партия, че на БПЦ трябва да се предостави почетно място - това, което е предвидено от Конституцията, макар и твърде неутрално, със споменаването, че тя е традиционното изповедание в България.
Важна постановка, залегнала в законопроекта на Борислав Цеков, бе признаването на БПЦ по силата на закона (ex lege), т. е. отпадане на необходимостта от регистрацията й. Когато беше внесен този законопроект, въпросният текст (тогава това беше чл. 5-и) се атакуваше от различни сили, главно протестанти, но и от правозащитни организации. Голяма част от противниците му бяха от СДС, защото признаването ex lege на БПЦ означава, че тя ще получи статут, независимо от сегашното безизходно положение след решенията на Върховния административен съд (ВАС). Тя ще получи признание, съответно и нейното върховно ръководство ще се персонализира и ще отпаднат всички претенции на разколниците. Разколниците правилно схванаха въпросния текст като опасен за тяхното съществуване.
И така, след първото четене, на което бяха приети трите законопроекта по принцип и като основа на бъдещия консолидиран проект, започна работата в Комисията по правата на човека и вероизповеданията в Народното събрание, оглавявана от депутат от опозицията - Лъчезар Тошев от СДС.
Тази комисия излъчи работна група, в която участваха депутатите-вносители и техни експерти, както и представители на Православната църква, мюсюлманите, римокатолиците и протестантите. Малката арменска общност беше представена косвено, чрез депутата от НДСВ Рупен Крекорян. Тази работна група подготви своето предложение и през ноември беше представен вече обобщеният законопроект отново в Парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията, където с малки поправки той се прие. През декември бе внесен на второ четене и съответно за приемане от НС.
Депутатите от ДПС и от СДС отново атакуваха определени места от законопроекта. Това беше чл. 11 и заключителните разпоредби, които се отнасят също косвено до разкола. А именно да бъде отнета възможността на разколниците да ползват името, имотите и характеристиките на БПЦ. При окончателното гласуване на тези членове залата на НС напуснаха депутатите от ДПС в знак на протест, а също така и от СДС. Законопроектът обаче беше подкрепен от БСП.
Окончателно законът беше приет на 20 декември 2002 г. и веднага беше даден в „Държавен вестник”. Публикуван бе в извънреден брой 120 на 29 декември 2002 г. Три дни след това, на 2 януари 2003 г., новият Закон за вероизповеданията в Република България влезе в сила.
Още при приключването на гласуването на закона беше направена декларация от депутати от СДС, че те ще атакуват тези клаузи, които са в полза на БПЦ, защото, както заявиха те, а нееднократно бе заявявяно и от духовници от разколническата група, тези клаузи облагодетелствали БПЦ и поставяли в неизгодно положение протестантските и другите изповедания. Това беше много странно - духовници, които претендират да са Православната църква в България, както и народни представители от СДС, които също претендират да са защитници на Православната църква, да протестират, че БПЦ получава някакво признание.
Всъщност в този прословут чл. 11, който в окончателно приетия текст е чл. 10, в 1 и 2 алинея се говори за БПЦ, но нищо повече от онова, което за Гръцката православна църква е казано дори в конституцията на страната, а не в специализиран закон, какъвто е нашият случай. В гръцката конституция се казва още, че Гръцката църква е член на Православната църква в общност с всички православни църкви, че се ръководи от Св. Синод и т. н.
В нашия закон има едно упоменаване, което е ясно за всички, които са запознати с проблемите на БПЦ през последните 10 години около разкола. Споменава се, че Св. Синод се ръководи от Българския патриарх, който е и Софийски митрополит. Защото вече от доста години се подвизава един епископ, който се нарича „софийски митрополит” и има такава регистрация, неправомерно направена от Софийската община, от софийския кмет. A съобразно устава на БПЦ и сега съобразно закона не може да бъде Софийски митрополит онзи, който не е Български патриарх.
- Какъв е Вашият коментар за новоприетия закон за вероизповеданията?
- Най-напред да кажа, че новият закон действително е твърде либерален, много повече отколкото лично на мене би ми се искало. Дава се пълна свобода всеки да си регистрира свое вероизповедание. Регистрацията вече ще става в съда, а не от държавната администрация, както досега ставаше, т. е. от Министерския съвет по доклад на Дирекцията по вероизповеданията.
Сега Софийският градски съд, който става компетентен за вероизповеданията в цялата страна, може да изисква, макар че не е задължен, експертно мнение от дирекцията за всяко едно ново вероизповедание, което се появи. Засега имаме регистрирани тридесет и едно вероизповедания. Последното, което беше подало документи, но аз задържах неговата регистрация, беше Обществото на будистите. Сега те могат вече да се регистрират и на практика от 31 за една година, съвсем хипотетично да кажем, могат да станат и 301. Няма никаква пречка, стига да се намерят толкова вероизповедания.
Основната ми работа през тези вече девет месеца като директор беше свързана с подготовката на новия Закон за вероизповеданията. Другите бяха обичайните неща - отношенията между отделните вероизповедания и държавната власт, било то местна или централна, или пък спорове вътре във вероизповеданията - претенции за ръководство, претенции за имоти в различните вероизповедания (защото това явление го виждаме не само в БПЦ, то е налице и в мюсюлманското вероизповедание, и в някои протестантски вероизповедания). Не мисля, че имаме големи постижения в дирекцията през този период, но все пак основната цел беше да се отстояват позициите на БПЦ и съответно да се убеждават разколниците да се върнат в Православната църква.
- Какво се промени, откакто Вие сте директор на Дирекцията по вероизповеданията? Какво е различното в работата, откакто Вие я оглавявате, в сравнение с дейността на предишния директор?
- Различното е, че дирекцията вече не си позволява да предприема действия срещу БПЦ и съответно в полза на трети лица, например на разколническата група в България. Не мога да кажа, че друго нещо особено се е променило. Самият министър-председател показва високо уважение към личността на Патриарха и към целия Св. Синод, както това се прави и от страна на новия президент. Те винаги присъстват на официални служби, министър-председателят се черкува много често, приема духовници, приема и Светия Синод винаги, когато пожелаят. Тъй че има едно съвсем друго отношение, но то не се дължи толкова дори на директора на вероизповеданията, колкото на самия премиер, на президента, на председателя на НС. Дори бих казал обратното: фактът, че аз съм на този пост, се дължи на отношението на премиера, който наистина ме назначи не по препоръка на Светия Синод. Той сам беше стигнал до идеята, че е нужен специалист, експерт, при това православен и лоялен към БПЦ. По този начин нещата се успокоиха. Сега вече много по-лесно се работи.
Разбира се, Църквата има много още да иска от държавната власт, особено по отношение на реституцията на имотите, на земеделските земи, на горите, на поддържането на манастири и църкви.
От друга страна, не може да се каже, че другите вероизповедания по някакъв начин се прене-брегват и потискат. Просто се дава предимство на БПЦ и винаги на нейните празници има държавно присъствие. При новото правителство бе възстановена традицията по освещаването на бойните знамена на Българската армия от патриарха на Йордановден, в присъствието на президента, министър-председателя, председателя на Народното събрание. Самият министър-председател и президентът при встъпването им в длъжност положиха клетва в Народното събрание, без това да е предвидено от държавния протокол, в присъствието на Българския патриарх, като на катедрата на Народното събрание бяха сложени евангелие и кръст, т. е. символите на нашата християнска вероизповед. Това беше достатъчно показателно.
- Какви бяха реакциите от страна на другите изповедания относно онзи член от закона, който регламентира БПЦ като традиционно изповедание, което не е задължено да се регистрира?
- Преди всичко трябва да подчертая, че според новия закон не се изисква нова регистрация на вече регистрираните вероизповедания. Тяхната регистрация служебно преминава от Дирекцията „Вероизповедания” в Софийския градски съд, т. е. ние предаваме там цялата документация на всяко едно вероизповедание, свързана с неговия законов статус. Но определени хора се дразнят от това, че БПЦ въобще няма да подлежи на този режим. Оттам нататък, ако трябва да се променя уставът на БПЦ, да се приема нов устав, да се прави каквото и да било, ще го решава самата Църква според предвидения от нейния устав ред, на Църковно-народен събор или по решение на Св. Синод.
Това е признание за БПЦ, за нейната историческа и настояща роля, както и за високите очаквания, които българското общество има към нея. Това е един акт на почит към БПЦ, който българският законодател й дължеше вече близо 60 години.

E-книги