Преп. Никодим Светогорец

За пазенето на чувствата

“Овладяването на петте чувства изглежда просто, но ще ти кажа, че който властва над петте чувства, той властва над цялата вселена и над всичко в нея, защото всичко в нас е от тях и чрез тях. Но, като такъв, той е овластен от Бога и изцяло се покорява на Божията воля. Така се въдворява Царството Божие и първоначалният чин се възстановява.”

Св. Симеон Нови
Богослов

Защо умът e поробен от чувствените страсти

        Има две причини за заробването на ума от чувствените похоти. Първата и главна причина се състои в това, че след грехопадението на Адам в цялото човешко същество проникнала страстта. В страст човек се зачева и израства в майчината утроба, както казва пророк Давид: “Защото в беззаконие съм заченат и в грях ме роди майка ми” (Пс. 50:7).

        Втората причина се явява това, че в детските си години човек поради несъвършенството на своя разум не може да застави своя ум да ръководи чувствата и да ги насочва към духовно наслаждение. И така чувствата, иначе подчинени на тялото, което от своя страна ги използва не само за жизненонеобходимото, но и за своите страсти, подчиняват и самия ум, несъвършен и несмислен, на чувствената наслада. Примерно до петнадесетгодишна възраст, докато човек още не е достигнал зрелостта на пълното развитие, умът се ръководи от чувствата: очите свикват пристрастно да гледат на физическата красота, ушите да се наслаждават на приятна мелодия, носът свиква да улавя сладостта на аромата, езикът и устата се стремят към изискани вкусове, кожата привиква с меките и приятни за тялото дрехи.        

        И как след всичко това да убедиш човека, че не в това се състои истинската радост, че това не е духовна наслада, а плътска, животинска. И какво би му помогнало да се избави от подобно заробване на чувствата? Може би умът? Макар и да разбира, че подобно състояние е свойствено на безсловесните животни, той самият, привикнал още в детските години да се намира под властта на чувствата и да приема подчинението си за благо, в зряла възраст се оказва скован от железните окови на тези пет чувства. Умът страда от това, че макар и сътворен да бъде цар на тялото, е станал негов роб и волно или неволно е склонявал да угажда на чувствата.

        Какво може да убеди човека в необходимостта да излезе от това жалко състояние? Може би въображението? Но и то така e изпълнено със страстните образи и идоли на чувствените наслаждения, които години наред са го занимавали, че фантазията по-скоро би възбудила в ума и чувствата сладостeн спомен за тях, отколкото да възпрепятства желанието да потъне отново в тях.

        Може би сърцето? Уви, сърцето, изпълнено с чувствени похоти, склонява в някакъв смисъл и ума, и въображението, и тялото към удовлетворяването им.        

        Но това не е всичко. Самият сатана, който се явява господар на всички телесни похоти, притеснява и ума, и сърцето, и всички чувства.

Как се избавя умът от чувствените похоти

        След отминаването на детството, когато умът придобие зрелост и разбере от Свещеното Писание и от светите отци, че има нещо различно, сродно на него не плътско, а духовно наслаждение, то той, бидейки благолюбив по природа, не може да понесе това, че чувствата в тялото, което той обитава, са поробени от страстите и че той сам е поробен от тях и така от господар и цар е станал роб и пленник.

        И осъзнавайки своите права на цар и господар над тялото, дарувани му от Твореца, той с всичките си сили, желания и разбирания, със съдействието на Божията благодат се стреми да изкорени от своите чувства тези дълголетни, утвърдили се навици и по този начин не само да се избави от тиранията на страстите, но и да ги подчини на своята воля.

        Как и по какъв начин става освобождаването на чувствата и подчиняването им на ума?

        Когато някой цар поиска без усилие да покори град, защитен с крепостни стени, той лишава неговите жители от източниците на препитание и така ги принуждава да се предадат. Подобно средство използва и умът в борбата с чувствата: той отрязва по малко всеки един от тези навици, не допускайки повече да бъдат удовлетворявани и така постепенно и за кратко време ги подчинява. В това време той не остава безгрижен, но като се освобождава от телесните удоволствия, той се обръща към естествената за него духовна храна, състояща се в четене на Свещеното Писание, изграждане на добродетели, изпълнение на Господните заповеди, молитва и размишление за сътворението на видимия и невидимия свят.

        Но това не е всичко. Умът трябва доколкото е възможно да се противопоставя на телесните чувства, да ги въздига към духовната наслада, така че да привикнат към нея, както преди са се наслаждавали на чувствените наслади, така че и тялото да стане духоносно.

        Плачевното падение на нашия праотец Адам се състояло именно в това, че той по свидетелството на светите отци, оставяйки духовната храна и наслада, се предал на телесно и чувствено наслаждение, а от Адам и ние сме наследили този прародителски стремеж към чувственото. Дървото на познанието на доброто и злото това е познание на чувствената наслада: вкусвайки доброто, т. е. чувствената наслада, прародителите познали и злото страданието е неразривно свързано с него.

        Поради тази причина и дошъл новият Адам Иисус Христос, за да ни изведе от чувствените пристрастия към духовно наслаждение. И това лесно се достига от тези, които са отсекли телесните похоти и пожелавайки духовните сладости, оставили са света и са се оттеглили в пустинята. Там не намирайки поводи, възбуждащи чувствените страсти, те лесно подчиняват чувствата на ума и за кратко време се сдобиват с божествения най-сладък покой.

        Затова те и моля, възлюбени, да разбереш от Свещеното Писание, че естествено за ума е духовното наслаждение, което е хранене с духовна храна, а чувственото наслаждение му е противоестествено. Според св. Калист духовната наслада е единствено достойна да се нарече наслада, доколкото, вкусвайки я и наслаждавайки й се, човек изпитва радост. Чувствената и телесна наслада не е истинско наслаждение, доколкото и по време на вкусването му и след него то предизвиква единствено сърдечна скръб. Плътската наслада е подобна на муха в мед, която, опитвайки сладостта на меда, се прилепва към повърхността му и потъва. Тя е подобна на отровата, която е сладка на вкус, но е смъртоносна, както говори за това Соломон: “защото мед тече от устата на чужда жена, и нейната реч е по-гладка от дървено масло; но сетнините от нея са горчиви като пелин, остри като двуостър меч”(Притчи 5:3,4).

        Но ако твоите чувства в продължение на години са били поробени от телесните наслаждения и умът им се подчинява, изоставяйки естествената за него духовна храна, то какво трябва да направиш?

        Необходимо е с особено внимание да се подвизаваш, за да можеш доколкото е възможно да овладееш своите пет чувства, като им предоставяш само необходимото за тялото и като отхвърляш всичко излишно и водещо до наслада. Така ти ще станеш господар на своите страсти, ще можеш да очистиш своите чувства от лъжливи сласти, да освободиш ума от плътските похоти и да го издигнеш към мечтаната духовна сладост.

Преп. Никодим Светогорец

Из “О хранении чувств”