Виждали ли сте натоварен добитък, каран в каруца или камион, за кланицата! Така комунистите караха в каруца отец Михаил из улиците на град Рила - вързан като теле за заколение, с дебели здрави въжета за ритлите на колата...Те викаха срещу него и нервно подканяха минувачите да оплюват отеца и да му се подиграват...” (Спомени на Снежана Златарска - позната на отец Михаил Апостолов).
Близо половин век (1944-1989г.) срещу нашата хилядолетна Българска православна църква се бореше демонът на войнстващия атеизъм.
В тези тежки времена за родната Църква Господ Бог, по молитвите на светлия сонм български светци, Си издигна и достойни свещенослужители-изповедници, които твърдо защитаваха Църквата и Вярата, дори с цената на живота си. Един от тях бе скромният енорийски свещеник на град Рила протойерей Михаил Апостолов.
Той е роден на 2 април 1899г. в с. Овчарци, Дупнишко. През 1944 г. църковният псалт Михаил Апостолов е ръкоположен за свещеник и изпратен на енорийска служба в Дупнишките села Тополица и Делян.
Но комунистите са вече на власт. Полуграмотни партийни секретари и агитатори изнасят по градове и села пропагандни лекции, че религията е опиум за народите и „Рече безумец в сърце си: „Няма Бог”. Развратиха се човеците, извършиха гнусни дела; няма кой да прави добро. Тогава Господ от небесата с внимание погледна към синовете човешки, за да види има ли кой да разбира, да търси Бога...” (Пс. 13 : 1-2)
Неочаквано за комунистите обаче, новият енорийски свещеник дава твърд отпор на посегателствата срещу паството му. Навсякъде в характеристиките за него те пишат, че Обществено-политическата му дейност е насочена против мероприятията на народната власт, постоянно говори пред религиозно настроените против местните ръководители на партията. Опитва се често да организира младежи и възрастни на екскурзия до Рилския манастир с цел да насажда религиозни чуства сред тях. Говорил е пред Александър Говедарски, че хората от ТКЗС са измъчени и трябва да посещават черквата, където да пречистят душите си, защото в ТКЗС били замърсени”. Повод за осъждането му на смърт дава едно писмо на отец Михаил във връзка с публикувана статия във вестник, където той води задочна полемика на нравствено-религиозна тематика: „Ти, Босев, изменниче на Св. ни църква, ако имаш очи виж. Голям е камъкът, който искаш да прекатурнеш. Когото не можаха дори и да помръднат разни нероновци, диоклетияновци, смешния окаяник Юлиян и др. Всичко написано от теб във вестник „Правда” в бр. 6 от 14 януари 1958 г. е толкова смешно и отвратително, защото малката мравка поискала да катурне големия вол. Християнската религия брои вече 20 столетия на борби и тържества. Монархии изчезнаха, империи и републики загинаха, ала сред техните развалини ние виждаме, че Християнството остава с всичката своя благодатна сила. Ти, Босев, бидейки земен и временен, такъв и ще си останеш. А Вечният Христос вечен ще си остане и ще ти се надсмее и поругае и ще те пита, ти ли ме хулеше и злепоставяше враже мой.”
След 9 септември манастирът в Тополница е нападнат от партизани. Те рушат църковното имущество, чупят иконите и избождат очите на стенописа на св. Николай. Въпреки предупреждението на отец Михаил те не спират. След година, при направата на самоделна бомба единият от партизаните остава без ръце, а другият ослепява...
В присъда №41 на Софийския народен съд от 24 юли 1958 г. свещеник Михаил Апостолов Янакиев е осъден на смърт чрез разстрелване и конфискация на цялото му имущество, тъй като в периода 1955-1958 г. бил участвал в група, поставила си за цел да събори народнодемократичната власт в НРБ чрез преврат,терористични действия или общоопасни престъпления. Подозират, че свещеникът имал цял арсенал оръжия, а на камбанарията на черквата си бил монтирал подвижна радио-станция. Разбира се, нищо подобно не било намерено, а укритите „нелегални” в манастира всъщност се оказали две прегладнели и измръзнали войничета.
Въпреки единственото намерено веществено доказателство - писмо, неграмотно написано с грозен и разлят почерк, нямащ нищо общо с краснописа на отец Апостолов, той е изпратен да изчака присъдата си в Софийския затвор.
Още в първите дни в затвора отец Михаил забелязва, че на него му носят храна отделно от другите затворници и след всяко хранене той се чувства по-зле. Един ден при него дошъл непознат човек и му казал, че храната е отровна и да не яде нищо друго освен хляб и плодовете, които непознатият му давал. Това продължило няколко дни. Отец Михаил се почувствал явно по-добре и попитал за името на благодетеля си, а онзи отговорил: „Ти се моли за мен! Господ знае кой съм”.
След това свещеникът е преместен в Пазарджишкия затвор. Един ден надзирателят го предупредил, че сега ще го привикат и това ще е краят. Тогава отец Михаил паднал на колене и започнал да се моли: „Господи, избави ме...” Когато вратата се отворила и дежурният офицер го извикал, отец Михаил вижда между себе си и офицера да стои св. Николай, властно, с жезъл в ръка. И ето чудо - милиционерът променил решението си: „Абе попе, абе дъртак такъв, кво ще се разправям с тебе...” - и си отишъл.
По молба на патриарх Кирил присъдата на отец Михаил била намалена с доживотна и той е изпратен в Белене. Там той се проявява като истински свещенослужител - извършвал богослужение - правил е пасхална утрина, цялата Великденска служба без св. Литургия. Имало и такива, които не вярвали, но когато раздавал нафората един от тях казал: „Попе, какво ни даваш?! Огън, жар... въглен е това!”
„Не бойте се - казал - от този огън!”
Имало там и един гадател - хвърлял карти, правел магии и номера с картите.Той казал, ето попе аз какво мога да направя, а ти какво можеш. Отец Михаил отвърнал: „Господи, забрани му!” - и го прекръстил. Тогава онзи се уплашил - попе бе какво направи, нищо не излиза. „Не аз го направих - казал свещеникът, - а Божията благодатна сила го направи.” Тогава човекът се отказал от магиите и станал християнин.
През 1964 г. беленският доживотен затворник е неочаквано амнистиран и изпратен за свещеник в гр. Рила. Там издевателствата срещу свещеника обаче не спират. Водеща фигура в тази „кампания” е партийният секретар. Но внезапно детето му се разболява тежко - страда от епилепсия и случаят е безнадежден. Тогава партийният секретар оставя детето си пред църквата. Още щом вижда свещеника, детето се нахвърля върху него, като го бие, дере и крещи неистово. Отец Михаил успява да го вкара в храма и след молитвите му детето се успокоява и наистина оздравява.
След този случай славата на отеца се увеличава. При него водят нямо момче. Свещеникът го завежда при гроба на св. Иван Рилски. На връщане от там момчето не спира да приказва: „Дядо поп ме накара да говоря”.
Уплашени от нарастващия авторитет на отец Михаил, комунистите го предупреждават, че този път няма да има съд и няма да се отърве. Въпреки заплахите отецът издава брошурата си „Има Бог”, където опровергава пропагандирания атеизъм.
Отговорът на „другарите” не закъснява. Една вечер отец Михаил бил събуден от някакъв глас: „Стани и се помоли!” Отецът става и вижда, че кандилото е угаснало. Отива да го запали и точно в този момент изстрел чупи стъклото и забива куршума в стената. При второто подобно покушение куршумът се отклонява от иконата на Спасителя, която била до прозореца на килията, и не намира тялото на отец Михаил... Така той бил спасен от мъченическа смърт, но не и от мъченичеството, което носи до края на дните си.
Хората си спомнят, че в навечерието на големите празници свещеникът отрано изпращал честитки със самостоятелно изрисувани иконки и дървени кръстчета.
Но самият дядо Михаил разказвал,че има голям грях, за който се разкайва - когато бил в Белене, веднъж надзирателят го бил жестоко и му казал: „В мазето на манастира ти са намерили цяла каруца с оръжие, попе”. А той му отговорил: „Колкото оръжие са намерили, толкова деца да имаш в къщата си”. След известно време и двете деца на надзирателя умират, а отец Михаил не престава да се моли за тях: „Дано поне Господ ги приюти в царството Си”.
Две години преди смъртта си приема монашеско пострижение под името Макарий, но бил вече тежко болен и прикован на легло. На 8 септември тихо промълвил на дошлите да го поздравят за празника Рождество Богородично: „Още един ден”. И на 9 септември 1988 г. кротко се преселил при Господа. В надгробното слово проповедникът между другото казал: „Скъпи отче, днес ти ни напускаш телом, но ние вярваме, че с безсмъртния си дух ти ще бъдеш и занапред с нас, за да ни помагаш в тежките обстояния!”
И сега отец Михаил Апостолов, в схима Макарий, се моли за нас. По неговите молитви и с неговия пример дано съумеем да останем достойни чеда на светата Православна църква, откърмила и издигнала такива праведници и в нашата многострадална земя.

Виж още: Има ли Бог (слово на о. Михаил)

Моята молитва, написана при най-голямото изпитание през моя земен живот

E-книги