Гласът на св. отци

Св. Марк Ефески за св. Дарове


Изложението за тайнството на св. Литургия сме приели от светите апостоли и от учителите на Църквата. Изследвайки древните източници и документи, свързани с Евхаристията, за нас става ясно, че не само Господните думи, цитирани в Евангелието се оказват решаващи и основни, не само чрез тях се освещава и извършва Дарът на Евхаристията и се пресъществява в самите Тяло и Кръв на Владиката Христос. При всички евангелисти едновременно тези думи на Спасителя са дадени описателно и се явяват като предисловие, за да бъде запомнено извършеното събитие.
Думите на Спасителя сякаш влагат сила в предлежащите Дарове за пресъществяването им в Самия Първообраз - Господни Тяло и Кръв.
Самите чинопоследования свидетелстват, че те са съзвучни на това, което следваме сега и съдържат в себе си основния принцип.
В апостолската Литургия, записана от св. Климент Римски, след като са приведени Господните чудеса и дела, се говори и за страданията (страстите), Възкресението и Възнесението на Христос. Там е написано следното: „Споменавайки какво претърпя за нас Христос, благодарим Ти, Боже Вседържителю, не защото сме длъжни, но защото за нас това е скъпо и важно и изпълняваме Неговата заповед.”
И така, чрез записаното от блажения Климент божествените апостоли са предали на Църквата свидетелство за св. Литургия, която извършвали сами.
И божественият Яков, брат Господен, първият Йерусалимски епископ, сам е изложил тайнството на литургията и там, където е привел Господните думи, пише така: „Като споменаваме и ние, грешните, животворящите Му страдания, спасителния Кръст и смърт, и погребение, и тридневното Възкресение от мъртвите, възхождането на небесата, и сядането отдясно на Тебе, Бога и Отца, както и второто славно, страшно Негово пришествие, когато ще дойде със слава да съди живи и мъртви, когато ще въздаде на всеки според неговите дела: принасяме Ти, Владико, тази страшна и безкръвна Жертва.” Малко по-нататък се отправя молитва, която проси изпращането на Св. Дух над светите Дарове.
Както в литургията на св. Яков, брат Господен, така и при св. Василий Велики и Йоан Златоуст, на това място на литургията цитират думите на Господ и чрез тях напомнят за тогавашните събития и влагат освещаваща сила в извършващото се, след това се молят и призовават благодатта на Св. Дух, та тя, като дойде, да извърши пресъществяването на предложените Дарове и да ги претвори в Господни Тяло и Кръв.
Свети Василий Велики, след като привежда описателно Господните слова, се моли за това Св. Дух да яви в хляба Честното Тяло, а във виното - Честната Кръв. И това е съвсем естествено. Както при първоначалното сътворяване, въпреки че земята беше получила сила непрестанно да произвежда, все пак беше нужна и намесата на земеделеца, по същия начин и в Литургията, веднъж казаното от Спасителя, както говори св. Йоан Златоуст, винаги извършва действието, но е необходимо във великото Тайнство да участва и силата на божественото свещенство, действаща чрез молитва и благословение. И не в смисъл, че ние придаваме изключително значение на нашите молитви и считаме евхаристийните слова на Спасителя за безсилни, не, чрез думите на молитвата съхраняваме свойствената сила на Божествените слова на Евангелието, така явяваме значението на божественото свещенство, което извършва всички Тайнства, чрез призоваване на действащия в свещенослужителя Св. Дух.
Нашите молитви не трябва да извикват никакво съмнение или неувереност, защото принесеният в жертва и приеманият от нас Владика ни е заповядал: „Това вършете за Мой спомен”. Той е обещал да даде Светия Дух на всички, които Му се молят, не само на свещеници, но все пак Св. Дух е най-нужен на свещенослужителите, особено ако те всекидневно извършват св. Литургия, както сме възприели от св. апостоли и техните приемници. Господните слова, които се отнасят до св. Евхаристия, са казани веднъж завинаги като думи, изречени от Самия Творец и винаги действат. Не бива да се мисли, че тези думи, само произнесени от свещеник, могат да осветят св. Дарове, защото словата на Твореца не действат затова, че са произнесени от един или друг човек, а се явяват в своето значение и сила затова, че веднъж завинаги са били казани от Бога.
Както казва св. Йоан Златоуст: „Словото на Владиката Господ, веднъж изречено, прави Жертвата съвършена”. „Веднъж изречено” - не произнесено сега, а казано веднъж от Спасителя, винаги влага освещаваща сила в предложените Дарове, но вече не на дело ги освещава, само чрез едното им произнасяне, механично. Чрез молитвата на свещеника слиза над Даровете Св. Дух. И тук, отново ще приведем думите от Златоустовата св. Литургия: „Изпрати Твоя Дух Свети и направи този хляб честно Тяло на Твоя Христос, а това в тази чаша - честна Кръв на Твоя Христос”.



Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
         Превод
Д. ЗАХАРИЕВА

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!