Есе

За новогодишните пожелания


Всички очакваме Новата година. Желаем тя да бъде по-благоприятна за всички ни. И си пожелаваме здраве, успехи, всяко добро, да има мир, радости и щастие. И се прегръщаме, и се целуваме, и ни е весело на всички. Сядаме на новогодишната трапеза, може би и оскъдна за повечето от нас, но се успокояваме и сме доволни, че сме заедно тази вечер цялото семейство.
Дотук, разбира се, всичко е наред. Мислено си пожелаваме мир и добрини и сме изпълнени с надежда, че наистина ще настъпи нещо по-добро в живота ни. Но много често не се сбъдват мечтите ни. И ни се натрапва едно голямо: „Защо? Коя е причината?”
И толкова ли сме наивни, за да смятаме, че за една нощ или няколко дни ще се променим ние самите, а и всички други, и животът ни ще бъде като в приказките?
Просто се залъгваме, невинаги сме уверени, че ще настъпи промяната. Защото тя е един много дълъг процес.
И щом е така, нека анализираме действителността и се опитаме да разберем защо не можем да се променим след преживени толкова Нови години. И сме си все същите.
Истината е само една - защото много се отдалечихме и отчуждихме от Бога.
Винаги е имало в света убийства, кражби, склонност към наркомания, похищения, побоища, изнасилвания, но сега те са много повече и обществото е настръхнало, всеки се страхува за себе си, за семейството си. И се питаме: Докога ще живеем с този страх? Кой ще ни избави от тази мрачна неизвестност? Докога ще се стрелят и убиват по улиците?
И тук си спомням притчата, която казал Спасителят Христос за един богат човек, който размишлявал в себе си, след като натрупал много богатства и земни блага: „Душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се. Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане? Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога” (Лука 12:16-21).
Такава ще бъде участта на всеки, който трупа богатства - къщи, вили, коли, пари, придобити по нечестен път. Сълзите и мъките на онеправданите, кръвта на погубените ще ги стигне там, където и когато не очакват.
Ако тези хора, вместо да трупат различни придобивки по греховен път, имаха вяра в Бога и страх от Него, не биха постъпили така жестоко с ближните си, с приятелите си, дори с враговете си.
А колко малко е по-требно на човека, за да живее доволно и честно. Ако има натрупан излишък, нуждаещите се са много - в детските домове, в домовете за сираци, в болниците, в домовете за страдащи, на улицата до контейнерите за боклук и т. н.
Знаменателни са думите на св. ап. Павел, който поучава в посланието си до римляните, подчертавайки слабостта на човека да се бори със злото, въпреки желанието му да върши добро. (Рим. 7:15-19).
Коренът на злото в човека е грехът, но човек трябва да има вяра в Бога, да се уповава Нему, и тогава ще може да насочи свободната си воля, която Бог му е дал, към доброто, а не към злото.
Затова и нашите новогодишни добри пожелания ще останат само празни думи, ще бъдат глас в пустиня, ако не разпознаем греха и не се отречем от него, защото той е враг на човека. И ако не повярваме в Бога и не Го приемем в себе си, и не извикаме възторжено като св. ап. Петър: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот, и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий (Йоан 6:68-69), и ако не отхвърлим греховното, за да се вселят и в нас доброто и любовта, които ще се оплодят в светла надежда и които ще ни извисят духовно, и така да станем синове Божии, а не слуги на дявола, който лесно ни омотава в мрежите си, за да станем роби на греха, ние все ще бъдем далеч от Бога и доброто.
И така, за да може да се осъществят нашите новогодишни пожелания, трябва да се освободим от греховете, да се възродим духовно, да отправим погледа си към небето, да тръгнем по пътеката, която води към храма Божи, където ни очакват Спасителят и Божията Майка, където пребивават и всички светии, за да отправим към тях молитва за опрощаване на греховете, сторени по незнание или съзнателно, и да помолим за усилване на вярата ни, за да можем да се борим със злото, да го побеждаваме и да се извисим духовно, което ще е залог за отхвърляне на всякакви зли помисли, които ни предразполагат към извършване на греховни дела.
Само така ще можем да се надяваме, че добрите пожелания ще се осъществят през Новата и следващите години, ако Бог се е вселил в сърцата ни, ако следваме Неговите спасителни слова, ако ние помним думите Му, че няма по-голяма любов от тази, да положиш душата си за ближния.



Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
         Стоян ТОДОРОВ            

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!