Господ Иисус Христос на Тайната вечеря се е молил към Небесния Отец за светите апостоли, за всички чеда на Църквата: да бъдат единни във вярата, в изповеданието, единни в братолюбието, молил се е тъй: „Отче Светий! Опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние” (Йоан 17:11). „Освети ги чрез Твоята истина” (Йоан 17:17). „И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, - та да повярва светът, че Ти си Ме пратил. И славата, която Ми бе дал, Аз дадох тям, за да бъдат едно, както Ние сме едно... (Йоан 17:20-22), „за да бъдат в пълно единство” (23 стих), молил се е Господ с чиста, свята, съвършена любов, в името на която проля кръвта Си на кръста и Голгота.
За да се спаси, човек трябва да вярва и да бъде член на Църквата. Затова Господ Иисус Христос казва: „ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие” (Йоан 3:5). И още, като говори в притчата за „заблудената овца”, за намирането на която пастирът оставя деветдесетте и девет, и като я намери - „се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудени” (Мат. 18:13), Той казва за изправление на съгрешилия брат, след увещания не изправил се, за него да бъде обадено на Църквата; но „ако и Църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар” (Мат. 18:17). Въз основа на тия евангелски слова на Господа Иисуса Христа блажени Августин казва: „Който не е между членовете Христови, той не може да има християнско спасение. Може да има почитание, може да зачита тайнството, може да пее „Алилуия”, може да отговаря „Амин”, може да държи на Евангелието, може да има вяра в името на Отца и Сина и Светаго Духа и да проповядва това, но никъде освен в православната всеобща Църква не ще намери спасение.”
Св. свещеномъченик Киприян строго говори: „Люде, непазещи съюза и искреното общение с Църквата, ако ще да са предали себе си на смърт за изповядване името Христово, грехът им не ще се умие и със самата кръв, незаличимата и тежка вина на разделението не ще се очисти даже и със страданията. Намиращите се вън от Църквата не може да бъдат мъченици; оставили Църквата не ще могат да царствуват с тия, които ще се сподобят с царството.”
Ето изказванията и на други отци на Църквата. Св. Игнатий Богоносец казва: „Не се заблуждавайте, братя мои, който следва тия, които създават разкол, той не ще наследи царството Божие.”
Св. Ириней казва: „Там, дето е Църквата, там е Духът Божи и дето е Духът Божи - там е Църквата и всяка благодат, защото в Духа е истината. Ето защо, които не са причастни към Него, сами са се отделили от Църквата Христова.”
„Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно! То е като драгоценен елей... като роса ермонска, която пада на планината Сионска, защото там Господ изрече благословение и живот навеки” (Пс. 132:1-3).
В това единство - братолюбезно единство, ни приканя Сам Господ Иисус Христос преди да поеме кръста за всички нас, да ни изкупи от греха, та да живеем честити на земята, с надежда и за вечен живот в отвъдния свят. Мюсюлмани и други иноверни ни обвиняват, че не сме единни във вярата. А нашето разногласие и разединение дава възможност да нахълтат в страната разни секти с извратено разбиране за правата вяра, водещо и към неморални разбирания, апатия и отчаяние в живота.
Благодатното единство е в Църквата - в Православната църква. Щом отчуждението и отклонението от единството на Църквата, произтичащо от разбиранията за нееднаквото по време честване на църковните празници, не е догматично, не оправдава тия, които се отклоняват от Църквата и тъй попадат под удара на изказванията по-горе на св. отци и на учителите, апологетите и богословите на Църквата. Така че ръководителите на тъй наречените старостилци, старокалендарци, старообрядци и други техни поделения отклоняват православните християни от пътя на спасението, вредят на себе си и на тия, които убеждават да мислят като тях. Не всички Православни църкви празнуват църковните празници по новия астрономически календар, но това не пречи да бъдат единни в изповеданието на вярата си в Христа. За Бога времето не е от значение. Той се слави във всяко време - непрестанно - и на небето, и на земята. С оглед на това Църквите, като Руската православна църква, за да бъдат в благодатно молитвено единство, съгласно искането на Господа Иисуса Христа в молитвата Му към Небесния Отец, са се съгласували така: духовенството и вярващите от Църквите, празнуващи по стария календар, бидейки в православна страна, празнуваща по новия календар, за да бъдат в молитвено общение - да се съобразяват с новия календар, и обратно - празнуващите по новия календар в страна, празнуваща по стария календар - да празнуват по стария календар. Това важи и за ръководството на представителите на църковните подвория в православните страни. Всичкото това съгласуване е с оглед искането на Господа Бога Спасителя Иисуса Христа в тъй наречената в богословската наука „Първосвещеническа молитва”.
Нека бъдем смирени и се повинуваме на това, което ни учат светите отци, а именно: да бъдем в единство с Православната църква, защото там е спасението и да не даваме повод за разцепления и нахълтване на разни секти в страната.
И накрая, нека напомним думите на Господа Иисуса Христа: „Който има уши да слуша, нека слуша!” (Мат. 13:9).

E-книги