През 2001 г. се навършиха 200 години от построяването на главния храм (католиконът) “Св. великомъченик Георги” в Зографския манастир.

    Надписът върху мраморна плоча над входната врата на храма упоменава, че: “… създаде се от основанието този свещен храм на мястото на стария … с ктиторството на … проигумена Евтимия и господина проигумена Порфирия … в лето от Рождество Христово 1801.” Непосредствено вдясно от входната врата стоят стенописните образи на двамата главни ктитори - поднасящи на Христа символичен образ на новия храм.

    Строителството на тази църква, завършило в първата година на ХІХ век, ознаменува самочувствието на Зографската обител като една от най-богатите и проспериращите на Св. Гора. Огромните имоти на манастира - особено в Молдавия - са били източник на значителни приходи, дали възможност на зографското братство да предприеме голямото строителство.

    Храмът от 1801 г. е приемник на по-старите църковни градежи на същото място. Нова е само сградата, а не многоизмерната духовно-материална институция. Двувековният юбилей е повод да се насочим към цялата многовековна история на този храм, която все още не е обстойно и системно проучена.

    Какво е представлявал средновековният Зографски манастир? Какво - неговият главен храм? Какво е останало от него днес? Тези въпроси не само още нямат категоричен отговор, но и не са били ясно зададени.

    Не знаем от кого и кога е бил построен първият храм на това място. В поредицата стенописни портрети във външния притвор на съборната църква като “пръв ктитор” е посочен византийският император Лъв VІ Мъдри, като “втори ктитор” Андроник Палеолог, а като “обновители” на обителта - българският цар Иоан Асен ІІ и молдавският воевода Стефан Велики.

    Пътешественикът Василий Барски при посещението си в 1744 год. дава описание на главния манастирски храм, който някога бил опожарен от “варвари и разбойници” и обновен от молдавския господар Стефан Воевода в 1502 година. Обновлението включвало стенописване, в т. ч. и ктиторски портрет на Стефан Велики “в предверието на църквата, която преждеупоменатите царе сами създадоха”. Въпросните царе са византийският Лъв VІ Мъдри (царувал 887-912) и българският Йоан Асен ІІ (царувал 1218-1241). Този пасаж свидетелства, че молдавският господар е направил основен ремонт на стария средновековен храм, а не го е разрушил до основи за ново строителство. Църквата била кръстообразна, с кръгли певници, имала 6 купола покрити с олово: три малки над олтара, два над притвора и един голям в средата. Известна образна представа за този храм дава рисунката на Барски от 1744 год.

    Всички постройки, които виждаме на тази рисунка, вече ги няма. Днешните сгради в Зограф са сравнително “нови” - от средата на ХVІІІ век насам. Южното крило е от 1750 год., източното от 1758 год., малката църква от 1764год., голямата от 1801 год., северното и западното крило са от втората половина на ХІХ век, а строежите в едри линии завършват в 1896 г. с църквата “Св. св. Кирил и Методий” и надстрояването на камбанарията.

    Точно в 1896 г. е изпълнена цветната литография от Д. Мирчев, която изобразява обителта в пълния блясък на нейния завършен вид - принципно същия, какъвто е и досега. Това е достигналият до нас възрожденски Зограф - изграждан в продължение на век и половина (1750-1896). За съжаление на изследователите на средновековното строителство и изкуство, той напълно е заменил по-стария средновековен Зографски манастир. Унищожени са били всички средновековни постройки в рамките на обителта, заедно с всичките им стенописи, каменни и резбовани иконостаси, безброй творби на приложното изкуство и т. н.

    От предишните сгради на манастира са съхранени само няколко строителни надписи върху каменни плочи:

• от 1495 г. от предишната трапезария (построена от Стефан Велики);

• от 1650 г. от обновлението на архондарика (гостната);

• от 1705 г. от обновление на пирг (кула) с келии и параклис при камбанарията.

 

Рисунката на Василий Барски - 1744

 

    Сякаш нищо веществено не е останало от сградата на стария главен храм и нищо изобщо от предосманското средновековно строителство в манастира. Многозаслужилият изследовател на Зограф Асен Василиев с известна горчивина установява липсата на останки от средновековната обител: “Не са запазени в монастира и “освободени” от предназначението си такива иконостасни каменни плочи, каквито можем да видим например във Ватопедския монастир, датиращ от ХІ-ХІІ век.”

    Всъщност не е точно така. По-скоро не са направени необходимите системни проучвания в търсене на останките от средновековния Зограф. В повечето от другите светогорски обители подобна проучвателна дейност тече от доста време и те се славят със своите древни средновековни корени. Българският атонски “царски и патриаршески” манастир е основан в 898 г. - съгласно надписа на Фануилската чудотворна икона на св. Георги - и е една от най-старите, ако не и най-старата от днешните 20 главни атонски обители. Би било странно, ако нищо не беше останало от неговите средновековни градежи.

    И наистина все нещо е останало.

    В една от подпорните стени в манастирския двор намираме част от средновековна мраморна плоча с растителен орнамент. По стилови белези може да се датира около ХІ век. Възможно е тя да произхожда от олтарна преграда на каменен иконостас или от каменен парапет на фиала и пр. Подобни плочи, вторично употребени, има вградени във външните стени на църквата в Хилендарския манастир, която е от ХІV век. Предполага се, че въпросните мраморни плочи са от олтарна преграда на предишния средновизантийски храм. Сходни са случаите и в манастирите Ватопед, Дохиар, Ивер и пр., където мраморни плочи от по-старите олтарни прегради (Х-ХІІ в.) са вложени в новите храмови градежи.

    В чешмата непосредствено до втората манастирска църква има вградена част от мраморен корниз с т. нар. “малоазийски мотив” (ред от малки арки с вписани акантови листа) - също от несъмнен средновековен произход.

    При външната стена на северните зографски манастирски сгради лежат натрупани стари осмоъгълни колони, които така и не са намерили място в досегашните обхватни публикации за обителта. Колоните са с диаметър 25 см. От тях шест са с дължина 2,5 м, а две с дължина 75 см. Други две подобни колони, най-вероятно от “дългите”, днес са забити в земята от двете страни при стълбището на църквата “Успение на св. Богородица”. Тяхното вторично използване е станало наскоро - през ХХ век - тъй като в по-старите изображения на това стълбище (щампи и фотографии) то има различна (кръгла) форма и колоните липсват.

    Върху някои от куполите на главния храм се виждат вторично употребени основи и капители на колони с вероятен средновековен произход, които също досега не са били проучени.

    Подобни податки има още немалко. Съпоставени с другите безспорни останки от Средновековието тук (икони, ръкописи, надписи, описания, рисунката на Барски и пр.), те могат да дадат основа за сглобяване липсващия образ на средновековния Зограф - в неговото веществено и духовно измерение.

    Юбилеят на главния храм в Зографския манастир заслужаваше едно добре подготвено честване в национален мащаб - с изложба, научна конференция, издания и пр. Юбилейната година мина и нищо от това не беше направено.

    Спомняме си, че в 1998 година, когато беше замислено честване в национален мащаб на 1100-годишнината от основаването на манастира (в 898 год., съгласно надписа върху сребърната риза на чудотворната Фануилска икона на св. Георги), тази инициатива беше осуетена от ефория “Зограф” - конкретната българска държавна институция, създадена и финансирана именно с цел да обгрижва Зографския манастир.

    Не може да има сравнение с честването на 800-годишнината на Хилендар и свършената огромна работа от сръбската държава, сръбската наука и Сръбската църква за прослава, проучване и въздигане на тяхната атонска обител.

    Този род дейности не са задължение на монасите от самия манастир, а на нас, които сме в света. Малобройното зографско манастирско братство има по-важна задача: да съхранява духовния живот на обителта. Защото не камъните в Зограф са най-значимото, а богослужението и молитвите. А грижата на монасите е тези молитви никога да не замлъкнат.

    Древните камъни на Зограф са въплъщение на някогашните молитви и богохвалебствия. Чуваме ли гласовете им?

“Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат” (Лука, 19:40).