“Или мислите, че ония осемнайсет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички, живеещи в Иерусалим? Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете.” (Лука 13:4-5)

        Всеизвестно е, че на Великден, ако човек иска наистина да отиде на църква, а не на шоу, му се налага да изтърпи доста неприятни мигове в блъскане и подвикване, в агресия и цинизъм. Това е тълпа, сформирана главно от тийнейджъри, за които свещите дават ефекта на бенгалски огън, но понеже не гърмят, ги комбинират с пиратки... Запалените коси са нещо нормално. Положението често излиза от контрол. Така е до полунощ. Щом свещеникът благовести “Христос воскресе” и изпее пасхалното “Да възкръсне Бог и да се разпръснат враговете Му”, тълпата рязко изчезва. Отива да си “купонясва” някъде другаде, а в храмовете се възцарява пасхалният мир, който е в смисъла на светлия празник.

        Току-що отпразнувахме Рождество Христово и на някой може да му се стори ненавременна препратката към Великден. Но онова, което се случи дни преди Коледа пред дискотека “Индиго”, ни задължава да мислим в по-широк контекст.

        Загинаха седем невръстни деца. Нито сложно криминално престъпление, нито война, нито опасна болест. Най-нелеп нещастен случай. При взаимното блъскане в тълпата, образувана от три хиляди други невръстни.

        Обаче числото три хиляди не е случайност. Това е напълно реално и симптоматично явление в нашето общество. Означава, че средно шест хиляди родители - само за дискотека “Индиго” - съзнателно и може би с чиста съвест са пуснали децата си да се забавляват на място, непригодно за деца. Не са виновни нито държавата, нито полицията, нито организаторите, по една много проста причина: те не са им дали по два лева. Родителите са им ги дали и това е една твърде ниска цена за тяхната безотговорност и слабохарактерност. За съжаление, неколцина заплатиха несравнимо повече. А ако не са знаели къде отиват тези дечица, още по-зле.

        Ето, сега е време да преосмислим забавленията, на които се подлагат децата ни. Сега е време да се ужасим, като разберем, че те масово са застрашени да се състарят преди да са пораснали и да деградират още преди да са се изградили като личности, за което отговорността е първо наша, а после - тяхна или нечия друга.

        Личността не се изгражда в абстрактни и безлични пространства като “общество”, “среда” и др. Личността се изгражда лично и чрез личности. Това означава - в семейството, на първо място. После, случайно или не, може да се появят други фактори и други хора, които да влошат или да подобрят плодовете на родителските усилия. Но това е после, по-късно, когато свободната воля е съзряла и е способна да носи отговорност.

        Семейството не е случайност, а от Бога дадено благодатно общество, в което Бог върши делото си да спасява, изгражда и освещава човека. Ненапразно казваме “домашна църква”. Но ние днес сме принизили семейството до една житейска случайност като много други. Пречим на Божиите действия и превръщаме също в една случайност както спасението на собствените си деца, така и своето.

        Бог е милостив и човеколюбив, но ние боголюбиви ли сме? Не, и това проличава от отношенията помежду ни и даже от забавленията ни.

        Едва ли всички български родители имат точна представа как изглежда една съвременна дискотека, тъй любима на чедата им. Но би трябвало да отидат сами с познавателна цел. За онези, които още не са го направили, предлагаме кратко описание.

        Там хората не общуват като хора, защото речта е заглушена от постоянен тътен. Музиката в най-добрия случай е сведена до монотонен и крайно опростен ритъм. Тела се лутат хаотично, потопени в крясъци, полумрак и пошлост. Дори изобщо да не се предлага алкохол, това не променя особено усещането за деградация. Текстовете на любимите песни варират от сквернословие до сатанински девизи.  Не ви ли напомня нещо?...

        Не изпадаме в морализъм. Допускаме, че точно там може би има души много по-чисти, отколкото на едно изискано театрално представление, по-малко лицемерие, отколкото на един оперен спектакъл.

        Бог действа и в сърцата на заблудените; Христос презира повече благочестивото самодоволство, отколкото обезобразената искреност.

        Тревогата идва не толкова от атмосферата на дискотеките и тийнейджърските увеселения. Страшното е, когато тази атмосфера остава в душите, когато не се променя и на Великден, когато за едни и същи хора храмът е поредният “купон”. Страшното е, че ни завладява неразкаян варваризъм, който си го носим навсякъде в себе си.

        Обръщали ли сте внимание на тийнейджърските пълчища в пиков час на едно от най-оживените столични кръстовища, където тъжно стои и благославя св. Патриарх Евтимий Търновски? За повечето това не е нищо друго, освен “на Попа”. Наркомани и “неформални” типове се възползват от удобното място за срещите си, които често завършват печално. Но най-печално е самодоволството в такова състояние.

        Да пожелаеше някой да вникне за миг в живота и в свидетелството на патриарх Евтимий! Ей така, докато чака приятелката си. Тогава можеше и да се разгори благодатта на Светата Троица, на Която светителят молитвено ни е поверил. Бог очаква с трепет само нашето желание, за да извърши Своето обновително дело в душите ни.

        За съжаление, наркотиците притъпяват свободната воля на човека повече дори и от алкохола. Затова именно днешните тийнейджъри са в много по-голяма опасност от когато и да било.

        Дори и да не са посягали нито към дрога и наркотик, самата нова тийнейджърска масова субкултура е наркоманска като смисъл, като цели и като послания. Оттук и лицемерието в трезвия и борбен вид на Мишо Шамара и другите подобни малолетни “шоумени”.

        Преди години имаше и по-“искрен” пример от Запад: вокалистът на известната група “Нирвана” се самоуби от затъпяване и деградация. Тази група беше (и още е) популярна и сред българските деца...

        Но сега става дума за родителската отговорност, чиято липса се очертава като едно от най-сериозните духовни заболявания на съвремието.

        Преди време отговорихме на читателски въпрос: грях ли е да се ходи на дискотека. Днес продължаваме да считаме, че нищо само по себе си не е грях - включително дискотеката. Но е грях да изкушаваме Бога, като подхождаме лековато и безотговорно към децата си, разчитайки единствено на безкрайната Му милост.

        Дали на 5 май, Великден, ще забележим благодатна промяна в тълпата преди 12часа? Нещата са свързани.

Ангел Величков